Учителят Айман се приближи до Ахмед и прокара ръка по косата му, давайки да се разбере колко уместен бе въпросът му.
— Имайте търпение и чакайте. Уммата ще се събуди.
— Но кога, учителю? Кога?
Учителят пое дъх дълбоко и се усмихна загадъчно, преди да им обърне гръб.
— Скоро.
Водната ивица беше като път, който пресича града, и катерът набираше скорост по Канале Гранде като спортен болид, движейки се на зигзаг между вапоретите 37 37 Малки корабчета или лодки, които са градският воден транспорт във Венеция. — Б.пр.
, елегантните гондоли и бързите таксита, но Томаш не откъсваше поглед от прекрасните фасади, които се оглеждаха в развълнуваното водно огледало. Редяха се малки дворци, тук-там със запалени светлини, които позволяваха да се надзърне във вътрешността им; виждаха се многобройни картини, свещници и пълни етажерки с книги, стигащи до изящните тавани.
— Малко остава — обеща Гуидо, италианският му гид, който го беше посрещнал на летището.
От няколко години историкът не беше идвал във Венеция. Завръщането в древния град с улици канали беше преживяване, което го оставяше без дъх. Спря поглед на водата — морето беше зелено и прозрачно като стъкло. Свежият следобеден въздух миришеше на море и крясъкът на чайките не преставаше да отеква — ту оживен и весел, ту меланхоличен в следващия миг.
Катерът сви наляво, Канале Гранде се отвори и разкри кулите на „Сан Джорджо Маджоре“ в далечината. Прекосиха Бачино ди Сан Марко, минаха покрай големия площад с внушителната камбанария „Кампаниле“ и спряха близо до оживения мост „Понте ди Ла Палия“.
— Пристигнахме — съобщи Гуидо.
Томаш скочи на малкия кей, където редица черни гондоли чакаха клиентите си. Гидът го последва.
— Къде е съвещанието?
Гуидо посочи една голяма постройка в стил венецианска готика с фасада от розов мрамор.
— Ето тук, signore . В двореца „Палацо Дукале“.
— Тук? — почуди се Томаш. — Организирате съвещания в Двореца на дожите?
— Разбира се. Нима би могло да има по-добро място от това във Венеция?
— Мислих си, че е за туристи…
Италианецът сви рамене и се засмя.
— Измисляме разни ремонти, за да затваряме palazzo за посетители. Но със сигурност никой няма да ни безпокои.
Отправиха се към колоните на фасадата, обърната към морето. На входа ги посрещнаха двама карабинери с автомати. Представиха се и влязоха в двореца. Беше тъмно. Гидът поведе историка по стълбите към втория етаж, където имаше още въоръжени карабинери. Отново се идентифицираха, минаха покрай статуите в зала „Гуариенто“ и Гуидо спря пред следващата врата, давайки знак на Томаш да продължи сам.
— Моля — каза. — Съвещанието е тук, в Залата на Големия съвет.
Вратата се отвори, разкривайки пред него огромна зала с богато украсени стени и висок таван. Томаш знаеше, че по времето на дожите тук се е събирал Големият съвет, който включвал почти две хиляди членове. Както някога, централното място в залата се заемаше от огромна маса, около която имаше няколко десетки души. Едни от присъстващите бяха седнали, други нервно сновяха насам-натам с разни книжа, които вървяха от ръка на ръка.
На почетното място, пред огромния „Рай“ на Тинторето, където навремето бе стоял дожът, управлявал Венеция, стоеше Франк Белами.
Дървен чук удари по масата.
Чук. Чук. Чук.
— Госпожи и господа — прозвуча дрезгавият и нисък глас на Белами, — моля за внимание.
Провлачиха се столове, разговорите се прекъснаха, последните покашляния отекнаха из залата и най-накрая се установи тишина. Отвън долиташе тихото плискане на вълните и непрестанната глъчка на чайките.
— Добре дошли на годишното съвещание на NEST в Европа — подхвана отново представителят на ЦРУ. — С повечето от вас сме се срещали през последните години, но естествено сред нас има и нови лица. Този път вместо военни, инженери и физици сме привлекли хора с различен профил и умения. Вярваме, че те биха били полезни за установяването на конкретните заплахи. Досега това беше задача основно на тайните служби, като ЦРУ, МИ-5 38 38 Британска служба за сигурност. — Б.пр.
, МОСАД 39 39 „Институт за разследване и специални задачи“, израелска разузнавателна агенция. — Б.пр.
и други, като нашата задача беше по-скоро овладяването на извънредните ситуации, посочени от тези служби. Но след 11 септември решихме да направим upgrade 40 40 Подобрявам; повишавам качество, ниво (англ.). — Б.пр.
на нашите възможности, на което се дължат и новите ни попълнения. — Махна с ръка към масата. — Моля новите ни съмишленици да станат.
Читать дальше