Джей Баркер - И пета ще умре

— Затвори очи, отпусни се — увещаваше я мъжът с успокоителен тон, фъфленето му едва се долавяше. — Поеми си дълбоко дъх — хубав, дълбок дъх!

Лили постъпи както й нареди, но не защото той й беше казал, а понеже искаше да го направи. Позволи на устните си да се разтворят и вдиша въздуха на мазето, позволи му да изпълни дробовете й — дишане като онова, което учеше в час по йога, пречистващо, дълбоко и изпълващо.

— Сега издишай бавно, почувствай как въздухът напуска тялото ти — прошепна похитителят й. — Усети всеки дъх!

Лили издиша…

Мъжът я натисна за раменете и я потопи във водата с такава сила, че главата й се удари в дъното на фризера. Тя риташе и блъскаше с ръце. Успя за секунда да се хване за ръба, преди гладката пластмаса да се изплъзне от ръката й.

Лили беше способна да задържа дъха си за дълго време, почти две минути последния път, когато й го бяха засичали с хронометър. Но тази способност вършеше работа само когато първо си си напълнил дробовете с пресен въздух, когато си подготвен. Тя, обратното, ги изпразни, точно както мъжът я помоли, и когато той я натисна под повърхността, тя вдиша, тялото й се опитваше да се добере до въздух. Но вместо това нагълта вода и веднага се закашля, издиша докрай, още преди главата й да се блъсне в дъното, изхвърли водата, само за да вдиша още. Тя напълни гърлото й и дробовете, което доведе до толкова силна болка, че Лили имаше чувството, че ще експлодира. Когато спря да рита и да маха с ръце, болката отмина и в течение на един кратък миг тя си помисли, че всичко ще е наред, че тялото и някак е открило начин да оцелее във водата, и застина. Видя мъжа да я гледа отвисоко със сивите си, кървясали очи и зинала уста. Беше изкривен от водата, но Лили го виждаше. После всичко потъна в мрак и тя престана да вижда каквото и да е.

Ден втори, 9:13 ч.

Клеър и Софи Родригес спряха пред къщата на Лили Дейвис на „Саут Кинг Драйв“ и паркираха зелената хонда сивик на Клеър между два новинарски буса. И двата бяха изправили сателитните си антени, но нямаше и следа от репортерите или операторите.

Прехвърчаше лек снежец и небето беше мътно бяло.

— Студено е като в ада — отбеляза Клеър и потърка ръце си една в друга.

— Така и не схванах защо казват така… — отвърна Софи, загледана в бусовете.

— Деветият кръг на ада е замръзнала река, в която са потопени предателите и изменниците.

— Мъртвешки студ за изменниците, така ли?

Клеър погледна към Софи.

— Какво стана с онзи тип, дето излизахте — Джеймс, Джон, Джо…?

— Джеси. Джеси Сграбчър.

Клеър се засмя.

— Наистина ли така се казва? Сграбчър?

Софи завъртя очи.

— Съжалявам. Малко инфантилно е човек да се шегува с фамилиите на другите, но… Сграбчър? Няма как да атакуваш от засада на Алеята на любовта с фамилия като Сграбчър.

— Е, той не си падаше точно по сграбчването. Според мен даже това беше част от проблема. Надявах се на нещо малко по-грубичко, но той се оказа съвършеният джентълмен. Чак до четвъртата ни среща не получих друго освен клъвване по бузата. А момичетата си имат нужди…

— Иначе замръзват като в ада?

Софи кимна:

— Замръзват и още как.

— Още не съм се стоплила — намръщи се Клеър.

— И аз.

— Деветия кръг!

— Деветия! — потрепери и Софи.

Клеър се размърда в седалката, огледа улицата в двете посоки и посочи каменната къща пред тях:

— Това е домът на Лили Дейвис, нали?

— Да, на 748.

— А училището й е къде?

Софи посочи през прозореца си.

— На четири пресечки източно. Практически се вижда оттук.

Снегът обърна от дребни снежинки на малко по-големи люспи, като любимото мюсли на Клеър, и тя неволно потрепери. Закопча якето си чак догоре, нави дебелия пурпурен шал около врата си и нахлупи пухкава розова шапка. Когато се обърна отново към Софи, и тя беше направила същото.

— Приличаш на човече от маршмелоу!

Софи се ухили.

— Ти пък приличаш на изчезналата безследно сестра на Уили Уонка!

— Страхотно. Хайде, да действаме! — Клеър дръпна дръжката на вратата и излезе на тротоара. Снегът беше натрупал около пет сантиметра и продължаваше да вали, връхлиташе я косо. Тя потича на място, докато Софи обиколи колата, а дъхът й бълваше бяла струя във въздуха. Двете заедно тръгнаха на изток по Шейсет и девета улица, превити срещу бурята.

Пресякоха Върнън Авеню и Клеър спря, втренчена напред.

— Ако мисля да отвличам някого, това ми се струва подходящо местенце.