Кристофер Смит - Пето авеню

— Не — отвърна тя. — Изобщо не ги познавам.

Високо над Пето авеню Луис Раян се намираше в ъгловия си офис, обърнат с гръб към стъклената стена и новата сграда на „Редман Интернешънъл“.

Седеше зад бюрото си и съзерцаваше матовите букви, гравирани върху стъклената му повърхност: „Манхатън Ентърпрайзис“. Компанията беше основана преди трийсет и една години и вече бе един от водещите световни конгломерати.

Само „Редман Интернешънъл“ беше пред нея.

По-рано същия ден Луис беше повел личната си война срещу Джордж Редман. Дъщеря му Лиана беше сплашена, прожекторите се взривиха по план. Тържественото откриване на новата сграда на „Редман Интернешънъл“ всеки момент щеше да започне.

Луис погледна нагоре по Пето авеню към застлания с червен килим вход на „Редман Интернешънъл“. Съдейки по тълпата репортери и върволицата от лимузини, която пъплеше надолу по авенюто, човек би помислил, че всички влиятелни мъже и жени на този свят бяха дошли, за да изразят подкрепата си за Джордж Редман. Фактът, че Луис имаше бизнес отношения с много от тези хора, го накара да отвърне поглед отвратен.

Той погледна към ъгъла на бюрото, където стоеше черно-бялата снимка на съпругата му.

Фотографията в масивна сребърна рамка беше избледняла през годините след смъртта на Ан, но красотата й все още сияеше.

Луис се вгледа в лицето й и се върна към няколкото години, които бяха прекарали заедно. Тя бе първата му любов, пример за подражание и приятел. Най-хубавите му спомени бяха свързани с нея. Беше го дарила със син и въпреки че с Майкъл имаха своите си различия, винаги когато го погледнеше, виждаше в неговите черти своята скъпа Ан.

Съпругата, която Джордж Редман му отне.

Луис си помисли за всичко, което предстоеше да се случи на Редман. Моментът беше настъпил. Най-накрая Джордж Редман беше уязвим. Когато Ан умря, Луис се закле, че двамата с Майкъл ще накарат Редман да си плати за онова, което й стори. Обеща си да унищожи Джордж, семейството и империята му. Щеше да ги накара да изпитат болката, която го измъчваше години наред.

Погледна първата страница на „Уолстрийт джърнал“. Водещото заглавие гласеше:

АКЦИИТЕ НА „РЕДМАН“ ПАДНАХА С ДВАЙСЕТ И ТРИ ПУНКТА

АКЦИОНЕРИТЕ ПРИТЕСНЕНИ ОТ ПРЕДСТОЯЩОТО ИЗКУПУВАНЕ НА „УЕСТ ТЕКС“

„Много лошо“, помисли си Луис.

Издърпа чекмеджето на бюрото и извади последния брой на списание „Пийпъл“. На корицата беше Майкъл Арчър, филмова звезда и известен писател. Дори с напредването на годините пак си личеше, че Майкъл е наследил красотата от майка си, като се започне от тъмната коса до кобалтовосините очи. Не виждаше ни най-малка прилика със себе си.

Докато изучаваше чертите му, Луис се запита как ли щеше да реагира Майкъл, когато научи, че Джордж Редман е убил майка му. Той беше едва тригодишен, когато това се случи. За да спести болката и гнева на сина си, Луис му бе казал, че майка му е загинала в катастрофа. И макар че трагедията би трябвало да ги сближи, тя ги отдалечи един от друг, защото Луис трябваше да посвети времето си на „Манхатън Ентърпрайзис“, за да подсигури бъдещето им.

Не можеше да се каже, че някога са били близки. Всъщност до миналата седмица Луис не беше виждал, нито чувал Майкъл в продължение на шестнайсет години.

„И всичко заради Джордж Редман!“

Остави списанието и се обърна, за да наблюдава пъпленето на лимузините по улицата. Питаше се в коя от тях беше синът му. Миналата седмица, когато Майкъл се появи изневиделица в офиса му, Луис се изненада от промяната в него. На живо синът му изглеждаше по-стар. През годините погледът му беше закоравял и изтрил невинния вид на младостта. Навярно борбата за място под слънцето в Холивуд му се бе отразила добре. Може би най-сетне беше пораснал.

Уви, естествено, това не се беше случило.

Когато Майкъл обясни обстоятелствата, в които беше изпаднал, сподели, че заплашват живота му, Луис го изслуша със същото чувство на срам и гняв, което изпита, когато на осемнайсет Майкъл напусна дома, за да отиде в Холивуд. Дори сега Луис чуваше как Майкъл го моли за помощ. Дори сега виждаше изненаданото му изражение, когато му каза, че ще получи помощ само ако отиде на откриването на „Редман Интернешънъл“ и се запознае с Лиана Редман.

Майкъл Арчър гледаше през затъмнения прозорец на пепеливосивия линкълн към трепкащите очертания на върховете на небостъргачите и си помисли, че това е последното място, на което би искал да бъде.