Кристофер Смит - Пето авеню

— Какво ти става?! — изкрещя той. — Можеше да загинеш! — Млъкна, щом забеляза лежащия до нея мъж.

— Доведи помощ — нареди тя. — Бързо!

Възобнови сърдечния масаж и дишането уста с уста.

Отново без резултат.

Паниката започваше да се надига. Наведе се и русата й коса се разпиля. Повтори процедурата със съзнанието, че времето на пострадалия изтичаше.

Всичко беше напразно. Независимо от усилията й да го върне в съзнание, мъжът лежеше неподвижно.

Затова тя се реши.

Вдигна юмруци над главата си и с цялата си сила удари мъжа в гръдния кош, от което тялото му се сгърчи и той изпусна струя въздух.

— Дишай! — изкрещя тя.

За нейна изненада той наистина започна да диша. Клепачите му потрепнаха. Страните му добиха цвят, той се задави, закашля се и повърна. Връхлетя я прилив на въодушевление. Обърна го за всеки случай настрани, за да не се задави. Сълзите й потекоха, докато той се бореше за всяка глътка въздух.

— Всичко ще се оправи — успокояваше го тя. — Продължавай да дишаш. Вече си в безопасност. Всичко е наред.

Дойдоха парамедиците. Едната жена почисти лицето му от повърнатото и му сложи кислородна маска. Другата го зави с одеяло. Селина и Марк наблюдаваха как мъжът се отпусна облекчен и пое дълбоко чист въздух. Кошмарът за него беше свършил.

— Откъде си научила всичко това? — попита Марк.

Селина беше пребледняла.

— Съквартирантката ми в колежа имаше сестра, която се обучаваше за медицинска сестра. Никога не съм предполагала, че ще ми потрябват уменията, които ни показваше. Едно от тях беше оказването на първа помощ.

— Имало е смисъл — отбеляза Марк.

Двамата погледнаха към прожекторите, които той беше преместил. Въпреки че вече не горяха, въздухът около тях беше мъждив от пушека.

— Защо избухнаха? — попита Селина.

Преди Марк да успее да отговори, един от пожарникарите приближи и подкани:

— Елате, аз ще ви покажа.

Селина и Марк се спогледаха и го последваха до един от пушещите прожектори. Мъжът издърпа две обгорели и почернели жици от празната фасунга.

— Виждате ли тези жици? — Те кимнаха. — Не би трябвало да са тук. — Той коленичи и махна на Селина и Марк да го последват. Посочи малка дупка отзад на фасунгата, където металът беше огънат и обезформен. — Тази дупка също не би трябвало да я има.

Селина събра сили за онова, което щеше да последва, и за шума, който щеше да вдигне.

— Говорим неофициално, нали? — попита той.

— Да.

— Още не е потвърдено, но е очевидно. Прожекторите са били заредени с пластичен експлозив. Когато токът е бил включен, електричеството е минало по тези две жици и е задействало бомбите.

— Кой би сложил три бомби тук? — попита тя.

— Вие и полицията ще трябва да намерите отговора на този въпрос.

Джордж Редман слезе от лимузината пред входа на „Редман Интернешънъл“ и веднага беше наобиколен от журналисти.

Той се провря през тълпата и се опита да не обръща внимание на камерите и микрофоните, които тикаха в лицето му. Неговият свят се намираше зад тънката стъклена врата пред него. Нямаше да дава никакви изявления, преди да се види със Селина, но това не спря репортерите, които се надвикваха един през друг.

— Ще дадете ли изявление?

— Смятате ли, че случилото се има нещо общо с плановете ви да погълнете „Уест Текс“? Или с падането на цената на акциите на „Редман Интернешънъл“?

— Кой стои зад това, господин Редман?

Джордж погледна репортера, задал последния въпрос, и продължи да си пробива път, като си мислеше, че това беше най-добрият въпрос досега. Кой стоеше зад това?

Селина го чакаше вътре до входа и когато Джордж я прегърна, си помисли колко добре изглеждаше това момиче и колко много го обичаше.

— Добре ли си? — попита.

— Да. — И тъй като познаваше баща си много добре, тя добави: — Наистина. Добре съм.

— Какво стана?

Селина му разказа всичко. Когато стигна до частта със заклещения под прожектора мъж, тя вдигна помирително длани.

— Опитах се да го запазя в тайна от пресата, но се провалих. Репортерите надушиха случая, преди да успея да направя каквото и да било.

— Не се тревожи — успокои я Джордж. — Вината за инцидента не е наша. Ако не друго, най-малкото ще те поздравят, че си спасила живота на човека. Има ли други ранени?

Тя му разказа за изгорелите мъже.

— Значи ни чакат съдебни дела.

— Още не е сигурно — обясни Селина. — Изпратих Кейт и Джим от отдела за връзки с обществеността да говорят със семействата на ранените. Ако всичко мине добре, всяка съпруга ще кара лексус до края на седмицата, таксите на децата им за колежа ще бъдат покрити, ще получат и пари в сметките си, а ние ще разполагаме с подписани документи, че семействата се отказват да ни съдят.