Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Разбира се — заяви той. — Раждането във Витлеем не е нищо друго, освен един нагласен епизод, който трябва да съответства на пророчеството от Свещените писания. Когато се говори за Ефрата, или Витлеем, в Книга на пророк Михей, 1:5, се казва: „И ти, Витлееме Ефратов 58 58 Старото име на Витлеем. — Б.пр. , малък ли си между хилядите Иудини? От тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля… 59 59 В синодалното издание на Библията на БПЦ това е стих 5:2 от Книга на пророк Михей. — Б.пр. “. Имайки предвид това, какво направили Матей и Лука? Написали, че Исус се родил във Витлеем! Много удобно, не мислите ли?

Но противоречията между двамата евангелисти относно раждането на Исус са толкова много, че взаимно се компрометират и разкриват художествена измислица. И двамата знаели, че Исус бил роден в Назарет, но трябвало да съобразят този неудобен факт с пророчеството на Михей. Какво направили? Всеки от тях по свой начин пренесъл раждането на Исус от Назарет във Витлеем. Но щом „Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля“ наистина се е родил във Витлеем, както предсказва Михей и както потвърждават авторите на Евангелия от Лука и Матея, защо Марко и Йоан не го споменават? Нито Павел? Как може да пропуснат толкова значимо събитие, което по толкова изумителен начин е заявено в старото пророчество? Отговорът може да бъде само един. Матей и Лука прехвърлили раждането на Исус във Витлеем само за да се съобразят с пророчеството и така да убедят евреите, че действително Исус е царят, предсказан в старозаветната книга на пророк Михей.

— Като в историята за Дева Мария?

— Точно така! Отново Матей и Лука твърдят, че Мария е заченала девствена, в стремежа да се придържат към предсказаното в друго библейско пророчество. — Той показа снимката на листчето с шарадата от Дъблин. — Същото се случва и с тези 141414. Опит да изведат родословието на Исус от това на Давид, така че да съответства на пророчествата в Свещеното писание.

— Разбирам.

— Впрочем това е често срещано в евангелията. Авторите на евангелията всячески се опитали да докажат, че различните епизоди от живота на Исус не са нищо друго, освен неща, предсказани за Месията в Свещените писания. По този начин те се опитали да докажат на евреите, че предсказаният спасител е Исус. Ако фактите не го потвърждавали, те си измисляли. Измислили, че Исус се родил във Витлеем. Измислили, че майка му го е заченала непорочно, измислили, че е потомък на Давид.

Валентина свъси вежди.

— Намеквате, че раждането на Исус никога не е било предсказано в Стария завет?

По лицето на Томаш разцъфна усмивка.

— Не намеквам — отвърна той. — Твърдя го.

Лекарят преглеждаше тялото, докато двама полицаи ограничаваха достъпа до тази част на улицата и се опитваха да убедят зяпачите да се отдръпнат. Гъста мъгла се стелеше над стръмните калдъръмени улички в късната утрин и обгръщаше Стария град в атмосфера на мрачно униние.

Стиснала кърпичка, с подути от плач очи, Даниела още подсмърчаше. Слабият мъж се взираше в нея със сдържано нетърпение.

— Разкажете какво се случи.

Нова сълза се отрони от крайчеца на окото на момичето, въпреки усилията му да се овладее.

— Дори не знам как да ви обясня, господин… господин…

— Пичуров — представи се слабият мъж, целият изтъкан от кротко нетърпение. — Инспектор Тодор Пичуров.

Даниела отново изхлипа.

— Професорът мина оттук, купи си вестник и тръгна към вкъщи — посочи тя към дървото. — Човекът, който го чакаше, беше ето там и…

— Какъв човек, госпожице?

— Чужденецът — последва ново хлипане. — Чакаше професора.

— Как изглеждаше?

— Не видях добре. Зърнах го само за миг. Стори ми се, че е млад мъж. Беше облечен в черно.

Инспекторът си записа.

— Какво се случи после?

— Тъй като професорът си тръгна, аз взех мобилния телефон и се обадих на Деси за едни книги, които тя и Ивелина щяха да…

— Кои са те?

Даниела шумно си издуха носа.

— Едни приятелки — избърса зачервения си нос и сълзите, които мокреха лицето й. — Тъкмо разговаряхме, когато… когато…

Даниела отново се разплака. Полицаят завъртя очи и въздъхна, стараейки се да прояви търпение. Мразеше да се разправя с роднини и приятели на жертви на убийство; постоянно плачеха и се държаха еднакво предвидимо. Остави я да се успокои и изчака подходящия момент, за да я подкани да продължи с показанията.

— Когато?

— Когато чух вик.