Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Това не е истина!

Историкът побутна книгата към нея с показателен жест.

— Прочетете сама! — възкликна той. Показа стиховете. — Йоан твърди, че Мария Магдалина отишла сама, но според Матей тя била придружавана от още една Мария; Марко добавя Саломия, която Лука заменя с Йоана, като прибавя и „някои други“. И накрая какво става? Мария Магдалина сама ли е отишла, или с други жени? Колко жени по-точно? И кои са били те? Евангелията си противоречат. Следващият въпрос е: кого е срещнала тя или те, когато стигнали до гробницата? Матей казва, че се натъкнали на „ангел Господен“, но Марко твърди, че бил „момък“, Лука уверява, че са били „двама мъже“, Йоан не споменава никого. Кое да изберем? А после какво се случва? Истината е, че не знам, защото евангелията отново си противоречат. Марко заявява: „… никому нищо не казаха“, а Матей настоява, че „се затекоха да обадят…“ — Томаш придоби недоумяващо изражение. — Нима всичко не е объркано? — Обърна нова страница. — Ако са казали на някого, то на кого? Матей казва „на учениците Му“, но Лука уточнява, че е било на учениците и „на всички други“. Йоан твърди, че отишли при „Симона Петра и при другия ученик“, чието име не споменава. В крайна сметка кое от евангелията съдържа истината?

Валентина уплашено се взираше в събеседника си.

— Не е ли възможно да се съчетаят?

— Тъкмо това се опитват да направят християнските теолози от толкова време — отвърна той. — Но не смятам, че може да постигнат нещо, без да променят текстовете или да се престорят, че в тях не са написани нещата, които реално са написани. Истината с, че Исус се е родил или по времето на Ирод, или по времето на Кириний. И е умрял или в петък, или предишната вечер. Колкото и да се опитваме, няма да разрешим всички тези противоречия. — Томаш вдигна ръка предупредително. — И забележете, аз само повдигнах края на завесата. Ако изследвате евангелията епизод по епизод, ще намерите множество подобни ситуации. Гарантирам.

Инспекторката от Криминалната полиция не знаеше какво да каже. Наистина в тези епизоди всяко евангелие противоречеше на останалите. Самата тя току-що го беше видяла в екземпляра от Библията на Томаш.

— Искате да кажете… — заекна тя. — Това означава, че е невъзможно да узнаем нещо сигурно за Исус!

— Това се отнася за всяка историческа личност. В историята няма абсолютно сигурни неща, само се представят вероятностите на основата на наличните свидетелства. Колкото до Исус, съществуват някои относителни истини. Историците считат за факт, че той е бил равин от Назарет, който живеел в Галилея и бил един от синовете на дърводелеца Йосиф и жена му Мария; наистина с бил кръстен от Йоан Кръстител и формирал кръг от последователи, между които рибари, занаятчии и няколко жени от региона, на които проповядвал за настъпването на Царството небесно. Около тридесетата си година заминал за Йерусалим, където се забъркал в скандал в Храма; бил е затворен, съден по бързата процедура и разпнат на кръст. Цялата тази информация се счита за достоверна. Останалото… е, останалото е съмнително.

— Но откъде знаете, че всички тези подробности са истина. Как се стига до този извод?

— Защото се споменава в няколко различни източника. Включително и в най-старите — обясни Томаш. — Посланията на Павел са най-старите текстове в Новия завет, създадени 10–15 години преди първото евангелие, Евангелие от Марко. Но Евангелието от Марко започнало бързо да се разпространява, преди тези послания да бъдат преписани и да достигнат до всички общности. Следователно Марко и Павел със сигурност не са се позовавали един на друг. Ако и двамата твърдят едно и също нещо, това засилва доверието ни в определена информация, тъй като се основаваме на стари, доказано различни източници. И тази информация е двойно потвърдена, защото е объркваща. Спомняте ли си какво ви казах? Колкото по-объркваща в теологически план е една информация, толкова по-голяма е вероятността, че не е била измислена.

— Да, вече говорихте за това.

— Ето, да вземем например живота на Исус в Галилея. В нито едно от старите пророчества не се казва, че Месията ще живее в Галилея. Още по-малко в Назарет — едно толкова незначително селце, че дори не е споменато в Стария завет. Кой християнски летописец би съчинил толкова неуместна история?

— Но той е роден във Витлеем. Нима твърдите, че това е измислица?

Историкът взе Библията и отгърна на едно от последните пророчества на Стария завет.