Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Нашите археолози са намерили гробницата на Исус? — попита Арни Гросман. Разтърси глава, сякаш искаше да се събуди. — За Исус Христос ли говорим?

Аркан продължаваше да се усмихва широко.

— Познавате ли друг Исус, син на Йосиф?

Израелският полицай размени поглед с италианската си колежка, молейки я за помощ.

— Извинете, но не знам дали съм разбрала правилно — каза Валентина, също смутена от онова, което бе чула. — Ако този саркофаг е на Исус, на нашия Исус, не трябва ли да пише Исус Христос ?

Домакинът на свой ред хвърли поглед на Томаш, сякаш му прехвърляше отговора.

— Навремето хората не са имали фамилни имена — обясни историкът. — Разполагали с едно собствено име и били разпознавани по името на баща си, родното си място или професията, която упражнявали. Например, Йоан, син на Петър . Или Йоан Шивача . Исус бил назоваван с името на мястото, от което произхождал — Исус от Назарет , и с името на баща си — Исус, син на Йосиф . В този контекст Христос не е фамилно име. Баща му не се е казвал Йосиф Христос , нито пък майка му Мария Христос . Христос е един вид титла. Думата Месия на иврит и на староарамейски е mashia , а на гръцки — christos . Тъй като сектата на назореите бързо се разпространила сред езичниците благодарение на Павел и по-голямата част от тях говорели гръцки, започнали да го наричат Исус Месията , име, което Павел променя на Исус Христос . Но самият Исус никога през живота си не е чувал думата Христос .

— Тоест — обобщи Валентина — би било странно, ако името Исус Христос се появи върху юдейска костница.

— Точно така.

— Наистина ли вярвате, че този саркофаг е на нашия Исус Христос?

Томаш се замисли над въпроса за миг. Инспекторката от Криминалната полиция го беше помолила за професионалното му мнение и затова трябваше да бъде предпазлив.

— Това е друг въпрос — каза той. — Необходимо е да проуча по-добре тази тема, за да мога да ви дам конкретен отговор.

Забележката на историка предизвика светкавична реакция у президента на фондацията.

— Какво говорите? — обиди се Аркан, повишавайки глас. — Как може да се съмнявате в това, което ви казах? Нима мислите, че лъжа? Смятате, че мамя хората?

Преди няколко дни в централата на фондацията в Йерусалим Томаш беше придобил впечатления от непостоянния темперамент на домакина по време на спора му с Валентина. Последното, което искаше сега, е да се забърква в емоционална дискусия с подобни децибели.

— Не смятам, че искате да измамите, когото и да било — побърза да изясни той, опитвайки се да укроти Аркан. — Но може да сте се заблудили.

Само че президентът на фондацията вече беше зачервил лице, яростта се надигаше в тялото му като локомотив, който набира скорост, а предположението на историка само още повече разпали гнева му.

— Как се осмелявате? — възрази той, като неволно хвърляше пръски слюнка срещу събеседниците си. — Нима ме смятате за дилетант, който си играе? Нима мислите, че не се занимавам с истинска наука? Може би смятате, че съм просто аматьор? Аз?

Томаш разбра твърде късно, че укротяването всъщност не беше правилното решение.

Но също и спорът, както се беше убедил преди няколко дни, когато Аркан и Валентина се скараха в Йерусалим. Може би балансът между двете беше най-правилният подход, за да се справи с развълнувания си събеседник.

— Мисля, че се нуждая от доказателства — каза той с неутрален тон, сякаш разговаряше с приятел. — Подобно разкритие е толкова грандиозно, че изисква щателна проверка, не мислите ли?

— Доказателства? Искате доказателства?

— Да, добре би било.

Домакинът се поколеба и се успокои толкова бързо, колкото се беше ядосал.

— Какво точно искате да знаете?

Тонът на разговора изненадващо отново стана нормален. Томаш не смяташе да опровергава домакина. Това просто му се струваше правилният тон, за да продължи разговора, най-малкото защото имаше куп въпроси за изясняване.

— Всичко — отвърна историкът. — За начало мисля, че е важно да разбера как може да сте толкова сигурен, че находката от Талпиот наистина е свързана с Исус от Назарет.

Аркан се взря замислено в него, сякаш го вълнуваха по-важни неща от въпроса, който събеседникът му беше задал.

— Да направим така — каза накрая, — ще ви задавам помощни въпроси, а вие сам със знанията си в областта ще достигнете до верните заключения. Как ви се струва?