Срещнахме се в седем часа в стаята на Къртис Фишер, пихме вино и си говорихме около половин час. Аз правих секс с доктор Идън. Съпругът ми и Даян Фишер започнаха да правят секс и Къртис се присъедини към нас. Починахме си двадесетина минути и подновихме половите сношения. Този път доктор Идън не участва, но присъстваше. Щом Къртис и съпругът ми свършиха, Брайън Идън имаше полово сношение с Даян. После поръчахме храна на румсървиса и се облякохме набързо, докато чакахме да я донесат. После пак се съблякохме, за да се нахраним, преди да възобновим половите си контакти. Беше два часът през нощта. Сигурна съм, защото исках да поръчам още пиене, но си погледнах часовника и разбрах, че от румсървиса са приключили. Изкъпахме се един след друг. Това включваше още секс и беше поне пет, когато аз и съпругът ми напуснахме стаята. Тогава Брайън вече бе задрямал на леглото.
Прочетох показанията си в присъствието на полицейски служител и съм съгласна, че точно и прецизно отразяват моите думи.
Подпис: Мери Симпсън.
Свидетелски показания на Робърт Лий, сервитьор, подписани от същия.
Работя в хотел „Риджънси Хайят“ в Бирмингам като сервитьор от три годиш. Нормалната ми смяна е от шест часа вечер до дванайсет и тридесет, като сервирам в ресторанта и разнасям поръчки по стаите. Като много други сервитьори, предпочитам да нося поръчки по стаите, защото по-бързо получавам бакшиш.
По тази причина се редуваме по списък.
В нощта на 22 февруари доставих в стая 507 поръчка, включваща бяло вино, скариди, шампанско и стриди. Бях помолен да донеса пет чаши. Поръчката беше взета в един без десет. Мога да потвърдя това, защото беше последната ми поръчка за смяната.
В стаята имаше пет човека. Когато влязох, всички бяха облечени, макар че една от дамите беше само по хавлия, а мъжете бяха без чорапи и вратовръзки. Помислих, че е заради горещината в стаите. Не погледнах никого достатъчно добре, че да мога сега да ги разпозная. Дадоха ми пет лири бакшиш, който макар и голям, не е необичаен за този час на нощта.
Прочетох показанията си в присъствието на полицейски служител и съм съгласен, че точно и прецизно отразяват моите думи.
Подпис: Боб Лий.
Тери остави второто показание и погледна ледено Джъдлър. За момент тя беше толкова ядосана, че не можеше дори да говори. Накрая успя да каже:
— И ти си го знаел през цялото време? Знаел си го дори преди да дойда в Оксфорд?
— Да. Както казах, съгласих се да го пазя в тайна. Съжалявам, че това те е накарало да се притесняваш излишно.
— Ако някой беше загубил времето ти, както ти загуби моето — каза тя огорчено, — щеше да си го арестувал.
— Опитах се да ти кажа — протестира той. — Непрекъснато ти повтарях, че не го е извършил той.
— Но не ми каза защо и как го знаеш. Никога не ми даде доказателство. Ти ме излъга.
— Не съм те излъгал. Беше поверително. Има разлика.
— Остави ме да вярвам в нещо, което си знаел, че не е истина. Според моята книга, това се нарича лъжа. И поради обстоятелствата си се явявал като мой защитник. С лъжа проникна в леглото ми, изчука ме и после пак ми наговори лъжи. И всичко това, защото бях уплашена от Брайън Идън — тя се изсмя презрително. — Трябваше да съм уплашена от теб.
— Чакай малко — каза той почервенял.
Те се гледаха. И двамата знаеха, че тя преувеличаваше. И двамата знаеха, че думите вече бяха изречени.
— Аз лично се чувствам зле, като прочетох това тук — каза тя саркастично. — Доктор Симпсън е била доста подробна. Кой какво е правил, с кого го е правил и колко дълго е продължило. Обзалагам се, че ти и детективите ти сте си прекарали чудесно. Щом ми задаваш въпроси, напомни ми да си взема и адвокат. Господин Фишер се е измъкнал доста по-леко.
— Съжалявам, че се заблуждаваш — каза той.
— Какво, по дяволите. Ти си полицай. Следващия път ще знам по-добре.
Настъпи кратко мълчание. Когато Джъдлър заговори, гласът му беше равен, емоциите бяха останали зад професионалното му безпристрастие.
— Да се върнем на писмата — предложи той, — още ли мислиш, че твоята версия звучи правдоподобно?
— Сега това няма значение — сопна му се тя.
— На мен ми се струва, че обяснението ти е много просто — каза той, без да обърне внимание на забележката ѝ. — Той негодува, щом вижда, че жена му се чука с друг мъж, и започва да си фантазира същото. Написва фантазиите си и ги изпраща до любимото си списание. Малко е налудничаво, но не е човекът, когото търсим.
— Чудя се защо Карла е пропуснала онази нощ.
Читать дальше