Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— Какво убийство? — попита озадачена.

— На млад мъж в Бартън. Бедното момче е изпратило преди това приятелката си до вкъщи.

— Защо не арестувахте Брайън Идън? — попита тя. Дори на нея гласът ѝ се стори писклив и обвинителен.

Джъдлър въздъхна.

— Виж, скъпа, Брайън не го е извършил.

Тя започна да се изнервя.

— Не ме наричай „скъпа“. Може и да не искаш да приемеш моето тълкуване на писмата, но поне можеш да ми повярваш, че Брайън не е бил на конференцията в нощта на убийството на Хю.

— Ти разпита ли го? Даде ли ти показания?

Тя се изчерви.

— Не се дръж надменно с мен. Това е твоя работа и ти го знаеш.

— Не се държа надменно, Тери, повярвай ми — той я гледаше, без да я разбира. На нея ѝ се стори, че мислите му бягаха някъде другаде. — Доктор Идън има алиби. Проверихме го. Както казваш, това ни е работата. Нашата работа, а не твоята.

— Алиби, което не е убедително — каза тя и удари от безсилие по масата.

— Когато каза, че ще помислиш за писмата — продължи той по-меко, — си представих, че седиш в някоя библиотека, а не превземаш града, като Агата Кристи.

Тя отново се изчерви.

— Проверявах фактите. Всеки, който проучва дадена ситуация, би направил същото. И като си говорим за проучване, какво стана с маската? Тя не е на Шели.

— Каква маска? — попита той озадачен.

— Той има една маска на стената отвътре на входната врата. Твърди, че е на поета Шели.

— А, това ли? Обясни ми, че е отливка на собственото му лице, когато бил млад. Какво общо има това с Шели?

Ядосана, тя си спомни какво се бе случило, когато разпозна маската на Шели. Идън ѝ се е подиграл.

— Причината да те извикам е, че исках да видиш това — каза Джъдлър и извади някакви листи от дебела зелена папка. — Алибито на Брайън Идън. Показания, над които се е заклел, и писмени клетвени декларации от свидетели. Всичко е проверено по два пъти. Не е разрешено да ти ги показвам.

— Защо не? — тя протегна ръка към листите, но той ги задържа за миг.

— Обещахме на университета, че ще го пазим в тайна.

— Половината Оксфорд знае за връзката на Хю с Карла — каза тя презрително.

— Така е. Но никой не знае за това. Хайде, прочети го. Но обещай, че няма да го споменаваш извън тази стая.

Озадачена, тя взе първата страница и започна да чете.

От четири години аз и съпругата ми сме членове на освободена група възрастни, които се събират с цел секс за развлечение и отмора. Бяхме представени на тази група от преподавателката доктор Мери Симпсън от университета в Кембридж. Преди това се бяхме срещали с двойки със същите интереси чрез обяви в списания.

За първи път срещнах доктор и госпожа Идън на научна конференция през юли 1987 г. Доктор Идън и аз специализираме в една и съща област. Бяхме представени един на друг от доктор Симпсън, която заедно със съпруга си беше правила секс със семейство Идън много пъти преди това. Правихме секс на нашата първа среща. След това се виждахме често, но не през равни интервали от време.

В нощта на 22 февруари доктор Симпсън, съпругът ѝ Джон Симпсън, жена ми и аз бяхме на конференция в Бирмингам. След последния доклад отидохме в моята стая, като преди това се бяхме разбрали да правим секс. Този път госпожа Идън не беше дошла. Макар че самотни мъже не бяха добре дошли на нашите събирания, жена ми и аз направихме изключение за доктор Идън, защото и двамата го познавахме и го харесвахме. Брайън Идън беше с нас, докато партито свърши около пет часа.

По съвет на адвоката ми искам да посоча, че когато членовете на групата се срещат, не се правят плащания. Ние смятаме, че това, което правим по взаимно съгласие, си е напълно наша работа.

Прочетох показанията си в присъствието на полицейски служител и съм съгласен, че са точни и прецизно отразяват моите думи.

Познавам доктор Брайън Идън от 1977 г. и редовно участваме в групови секс-събирания с него, съпругата му, съпругът ми и някои други.

Около първи февруари Къртис Фишер, наш общ приятел, ми се обади, за да ме уведоми, че ще се проведе конференция в Бирмингам от 19 до 23 февруари, на която ще присъстват той и жена му. Уговорихме се да се видим тогава и аз позвъних на Брайън Идън, за да го уведомя за нашата среща и да го попитам дали ще дойде. Той се съгласи да дойде. Решихме да се срещнем последния ден от конференцията, защото не искахме да пропуснем някои от докладите, а и да не клюкарстват другите академици. Последната нощ на конференцията някои винаги си тръгват по-рано, а и нямаше да забележат нашето отсъствие.