Никки Френч - Натрапчиви мисли за петък

— Ще ми кажете ли какво става? — попита недоволно Хопкинс.

— Нужни са ми пет минути с д-р Клайн.

— Изключено! Ние имаме важна среща с полицията.

— Моля ви — каза настойчиво Левин.

Хопкинс погледна към Фрида.

— Това изобщо не ми харесва.

— Добре — съгласи се Фрида. — Пет минути.

— Оттук, моля — каза Левин.

Двамата се заизкачваха по някакви стъпала и накрая се озоваха пред метална врата.

— Самите помещения не са нищо особено, но пък си имат ето това. — Той отвори металната врата, Фрида прекрачи прага и излезе на голяма тераса на самия покрив.

— Елате и погледнете. — И той я заведе до широк парапет в лицевата част на сградата. Те погледнаха надолу към пазара. Той посочи с ръка към строителните кранове, които се извисяваха зад гарите „Кингс Крос“ и „Сейнт Панкрас“.

— Тук човек забравя, че се намира на един хълм — отбеляза Левин.

— Извинете — обади се Фрида. — Не съм в настроение за светски разговор. Каква е целта на тази среща?

— Вие каква очаквате да бъде?

— Предполагам, че ще стане ясно дали ще ме пратят в затвора, или не.

— Е, да. Комисар Крофорд гори от нетърпение да ви прати в затвора.

— А главен полицейски инспектор Хусейн?

— Тя е доста резервирана по въпроса.

— И така, защо разговарям с вас?

— Имате дебело полицейско досие. В него е описана и кратката ви кариера като консултант в лондонската полиция.

— Не особено успешна кариера.

Левин се усмихна.

— Това е въпрос на интерпретация.

— Е, тогава едва не ме убиха, а ето че сега комисарят иска да ме вкара в затвора. Моля да ме извините, ако ви звуча песимистично.

— Какво ще кажете да работите за мен?

Фрида се беше загледала в сергиите отдолу, но сега извърна глава към Левин. Поведението му беше някак лежерно, сякаш никога не беше напълно сериозен. Но в погледа на сивите му очи имаше хладина и това го правеше непроницаем.

— Кой всъщност сте вие?

— Какво ви казах, когато се видяхме преди?

— Казахте, че сте изпратен от Министерството на вътрешните работи.

— Да приемем, че е така.

— Не ми е ясно какво значи това.

— Това значи, че мога да анулирам всяка възможност да бъдете изправена пред съда.

— В замяна на какво?

— В замяна на това да бъдете на мое разположение.

— На разположение за какво?

— Да вършите това, което наистина умеете да вършите.

— Бихте ли се изразили по-конкретно?

— Не и на този етап.

Долу на улицата един велосипедист криволичеше несигурно между сергиите, а от дръжките на колелото му висяха пълни торби.

— Не — каза твърдо Фрида. — Не мога да направя подобно нещо. Съжалявам.

Левин свали очилата си и ги изтри в не особено елегантната си раирана вратовръзка.

— Има и нещо друго.

— Какво е то?

— Отнася се за вашия приятел Карлсън.

— Какво за него?

— Той се е намесил в криминално разследване. И него също го заплашва затвор. При него нещата са доста по-сложни, отколкото при вас. Той е офицер от полицията, а съдиите са много чувствителни, когато става дума за основите на правосъдието.

Фрида го изгледа остро.

— Ако можете да помогнете на Карлсън да се измъкне, тогава… — Тя се замисли за момент.

— Тогава какво?

— Тогава ви дължа услуга.

— Услуга — каза Левин. Той сложи обратно очилата си. — Прекрасно. Това ми харесва. — Той й се усмихна лъчезарно, но очите му останаха студени. — Вие, разбира се, знаете, че услугата е опасно нещо. — Левин протегна ръката си и тя я пое, но веднага я пусна.

— Как да позная, че сте добър човек? — попита тя.

— Спасявам ви от затвора. Спасявам главен криминален инспектор Карлсън от затвора и го връщам обратно в Лондонската полиция. Това не ме ли прави добър човек?

— Не е задължително.

Карлсън видя Фрида още преди тя да го види. Това леко го учуди. Напоследък беше станала бдителна, беше нащрек да не би някой да я забележи или да я заловят. Но за втори път през последните няколко дни тя не усети приближаването му. Беше се облегнала на парапета и наблюдаваше реката. Зад него камиони и автобуси се движеха с голяма скорост по „Челси Ембанкмънт“. Шумът от трафика и мирисът от изгорелите газове се улавяха в лятната горещина като в капан и той усещаше грохота на превозните средства в краката си.

— Избрала си необичайно място — каза Карлсън и Фрида се обърна, кимайки му за поздрав. Той се облегна до нея на парапета. Долу по реката се движеше туристическо корабче. От високоговорителя се чуваше металният глас на екскурзовода, който обясняваше, че река Темза е била свидетел на безброй исторически събития. Именно оттук мореплавателят Франсис Дрейк се отправил на околосветско пътешествие и пак тук се завърнал с кораб, натоварен с всякакви богатства, и бил удостоен с титлата „сър“.