Никки Френч - Натрапчиви мисли за петък

Въпреки че Таня Хопкинс не говореше, мълчанието й някак си не се усещаше. Тя гледаше през прозореца, извърнала глава, но си личеше, че мисли усилено. Фрида забеляза, че устните й се мърдат беззвучно, сякаш говореше мълчаливо на себе си. Накрая Хопкинс се обърна към Фрида.

— Предполагам, че знаеш къде отиваме.

— В полицията.

— В полицията — повтори като ехо Хопкинс. — Не ми казаха защо ни викат, но не е трудно да се досети човек. Ще ни информират дали възнамеряват да повдигнат някакви обвинения. — Тя направи пауза, но Фрида мълчеше. — „Възпрепятстване работата на правосъдието“ е твърде възможен вариант.

Фрида хвърли поглед към нея.

— Аз възпрепятствала ли съм работата на правосъдието?

Хопкинс поклати глава.

— Не знам. При всички случаи си възпрепятствала нещо, но не съм сигурна какво точно. — Тя погледна Фрида със смирено изражение. — На това място обикновено казвам на клиента си да остави говоренето на мен, но в случая не знам дали това ще помогне.

— Съжалявам, че ви поставих в такова неприятно положение — каза Фрида.

— Не, не си — отвърна Хопкинс.

Фрида се замисли за момент.

— Впрочем не съжалявам. Ако същото нещо се случеше отново, пак щях да действам по същия начин.

— Очевидно изобщо не съжаляваш.

— Не е точно така. Това, за което съжалявам, е, че като последица от онова, което направих, вие трябваше да изтърпите всички тези неприятности.

— Това е най-жалкото извинение, което някога съм чувала.

— Не е извинение, а описание на душевното ми състояние.

— Дори не знам как да отговоря на това.

— Не беше нужно да ме задържате като ваш клиент.

Хопкинс леко се усмихна.

— Не бих те натрапила на друг колега — каза тя. — Но последици със сигурност има.

— Какви последици имате предвид? Ако бях послушала съвета ви, щях да се призная за виновна за престъпление, което не съм извършила.

— Онова не беше съвет. Беше възможност. Но тук не става дума за последствия, които засягат теб. Какво ще кажеш за твоя приятел, главен криминален инспектор Карлсън?

— Какво се е случило с него?

— Бил е отстранен от работа.

Фрида се почувства така, сякаш някой я беше ударил с юмрук в корема. Тя изстена тихо.

— О, горкият глупак!

— Не си рискувала само собственото си бъдеще. Би трябвало да го знаеш.

Фрида се загледа през прозореца на таксито, без да вижда нищо. Обзе я гняв и срам, доповръща й се. После, през мъглата, която се спусна пред очите й, тя забеляза, че таксито се движеше по Пентънвил Роуд.

— Това не е пътят към полицейския участък — обади се тя.

— Тази сутрин ми се обадиха по телефона, че мястото на срещата се променя.

Таксито спря до тротоара и шофьорът се обърна назад.

— Движението е блокирано — каза той. — Оттук ще трябва да продължите пеша.

Двете слязоха от колата и продължиха покрай щандовете на „Чапъл Маркет“. Носеше се мирис на готвено месо и на Фрида й се догади. Хопкинс погледна към късчето хартия в ръката си.

— Не може да е тук — изрече тя с нотка на съмнение.

Те стояха пред един вход между една книжарница и една оптика. Тя натисна звънеца. От малкия домофон на входа се чу пукане и глух глас. Хопкинс се наведе по-близо и съобщи името си и това на Фрида. Последва бръмчене и Хопкинс натисна вратата, но тя не се отвори. Хопкинс позвъни отново. Чу се звук отвътре и вратата се отвори от млада жена с твърди остри кичури, която беше облечена със синя тениска и тъмни джинси.

— Извинете — каза Хопкинс. — Мисля, че са ми дали погрешен адрес.

— Таня Хопкинс и Фрида Клайн? — каза бодро жената. — Моля, влезте.

Те я последваха по някакво опушено стълбище, минаха през една врата и се озоваха в нещо като офис, в който имаше само едно бюро и няколко различни на вид столове.

— Вие изчакайте тук — обърна се жената към Хопкинс. — Трябва да заведа д-р Клайн на горния етаж.

— Невъзможно! — възрази Хопкинс. — Ако е насрочена среща с главен криминален инспектор Хусейн, аз трябва да присъствам от начало до край.

— Главен криминален инспектор Хусейн няма да дойде — обади се един глас и Хопкинс, и Фрида се озърнаха едновременно. Един мъж беше влязъл през някаква врата в дъното на стаята.

Хопкинс понечи да каже нещо, но се спря.

— Познавам ви отнякъде — изрече тя колебливо.

— Но не можете да се сетите откъде — отвърна мъжът.

— Видяхме ви в полицейския участък — намеси се Фрида. — На онази среща преди…

— Преди да се укриете. Да, точно така. Името ми е Уолтър Левин.