Джеймс Паттерсон - Алекс Крос, бягай

— Добре ли си? — извика тя.

— Добре съм — отвърнах.

Беше го простреляла в тила, забелязах. Сигурно бе улучена и сънната артерия, съдейки по бликането на кръвта от раната. По паважа около него вече се събираше локва.

Сампсън също изхвърча от къщата и се затича след Бри.

— Линейките пътуват насам — каза той и рязко спря при вида на Джудиче.

Разкъсах ризата си, коленичих до него и я притиснах към раната на врата му, но беше невъзможно да спра кървенето. Не и с риза. Мисля, че и Джудиче го знаеше. Положи усилие да се обърне по гръб и ме погледна право в очите.

— Поздравления — изхърка той. — Не мислех, че те бива толкова…

— Аха, помисли си пак — каза Бри. И нейният глас трепереше.

— Чуй ме — казах. — Къде е Ребека Райли? Ти ли я взе, Джудиче? Ти ли беше? Ти ли си Ръсел?

Все още сглобявах липсващите парчета, но ако бях прав за това, значи не ми оставаше много време. Рон Джудиче издъхваше.

Той стисна ръката ми и се надигна няколко сантиметра от паважа. Опита се да преглътне каквото там запушваше гърлото му и челюстта му увисна.

— Кажи на момичетата ми… кажи им…

— Първо отговори на въпроса ми! — казах. С мъка потисках собствените си чувства, борех се с желанието да отстъпя назад и да го оставя да кърви до смърт.

Преди да успея да кажа каквото и да било друго, Джудиче се сгърчи в конвулсия. Избълва огромно количество кръв върху себе си, потръпна още веднъж, а после застина. Когато главата му падна обратно на тротоара, очите му бяха отворени — и все още вперени в мен. Или поне така изглеждаше.

В далечината се чу сирена, която приближаваше.

— Това е — каза Сампсън. — Мъртъв е.

— Да гние в ада — каза Бри.

Когато я погледнах, на лицето ѝ бе изписано изражение, каквото не бях виждал никога досега. Тя е най-грижовният човек, когото познавам. Сякаш всичко, което аз изпитвах, се бе прехвърлило върху нея.

Бри отново се разплака. Сигурно си мислеше за клетата ни Ава. Каквото и друго да бе извършил Джудиче, той бе използвал това дете като пионка само за да си отмъсти на мен.

На този етап можехме да кажем поне едно — че Рон Джудиче никога повече нямаше да отнеме човешки живот. Предполагам, че ако ставаше дума за който и да било друг случай, това щеше да ме накара да се почувствам добре.

Но не и този път. Ребека Райли все още бе някъде там. А Ава беше мъртва. Нищо не бе в състояние да ни накара да се почувстваме добре от развръзката на този случай. Със сигурност не веднага. Трябваше да стигнем до този момент сами, когато му дойдеше времето.

И все пак знаех някак си, че щяхме да успеем.

Малко след смъртта на Джудиче лъсна цялата истина за него. Майка му бе потърсила органите на властта, когато името на сина ѝ се появи в националните медии.

След още пет дни и два независими ДНК анализа бе потвърдено, че бебето, за което се грижеше Лидия Джудиче, е Ребека Райли. А нейната сестричка, Ема Ли Джудиче, беше биологична дъщеря на Рон Джудиче и Аманда Симс, първото бременно момиче от нашето разследване.

Това повдигна куп въпроси и предположения относно Ава и онова, което Джудиче бе планирал за нея преди смъртта ѝ. Ала кремацията на Ава вече бе приключила. Организирахме малка възпоменателна служба в тесен кръг. Тя нямаше стоматологично досие и останките ѝ бяха разпознати, доколкото бе възможно.

Но това беше всичко, никой от нас не бе подготвен да приеме идеята, че Ава може да е била бременна. Този въпрос просто трябваше да избледнее и да потъне в бездната на неизвестното; и така може би беше по-добре.

Но аз винаги ще се чудя, разбира се. Ще продължа да се питам за много неща от този случай.

Когато Службата за закрила на децата и семействата пое грижата за двете дъщери на Джудиче, аз и Бри разговаряхме със служители на агенцията, за да се уверим, че госпожа Джудиче ще може да вижда момичетата от време на време. Тя може и да не беше способна да ги отгледа, но не можеше да се каже, че е била престъпно небрежна към тях. Съчувствах ѝ искрено.

Стефани се съгласи да поеме техния случай, освен това обеща да не се отказва, докато не намери семейство, където двете момичета можеха да живеят заедно. Междувременно ги настаниха в дом за спешна приемна грижа — малка, добре управлявана институция във Фоги Ботъм.

Самите ние не можехме дори да си помислим да осиновим момичетата, като започнем от факта, че току-що бяхме загубили Ава. Но двамата с Бри направихме няколко посещения в дома през следващите месеци.