Брадли Уест - Море от лъжи

Малък оркестър от морски пехотинци изсвири „Щастлив рожден ден“, принуждавайки семейство Нолан да припява безславно на фалшиво пеещия президент. „Проклет да съм — помисли си Боб. — Все пак доживях до петдесет и пет“. Усмихна се и помаха свенливо в знак на благодарност.

На три метра от него гледаше болезнено прехласната Мей Линг. Пукаше ли му на баща ѝ за разликата между истина и измислица?

На четиринайсет хиляди и петстотин километра от тях Франк Каултър прие чашата кафе от офицера на АСБР в една къща за гости в Сидни, която привидно играеше ролята на килия. Двамата гледаха церемонията в Розовата градина, връчването на медала и честването на рождения ден. Операторът даде Нолан в близък план, докато той произнасяше двайсетсекундната си реч.

— Ще му дам безплатен пропуск, ако се занимава със своята работа, но ще стоваря ада върху главата му, ако си напъха носа в моята още веднъж — изсумтя Каултър.

На шестнайсет хиляди километра от тях Анатолий Чумаков, подпрян на възглавница в болничното си легло в Сингапур, гледаше церемонията в компанията на своя телохранител.

— Така значи изглеждало семейството ти, Боб — каза Чумаков. Обърна се към телохранителя. — Ще ударя децата му. Ще си отмъстя.

— Да, другарю директор, но другарят Портников ви иска в Москва, за да ви отправят обвинения в корупция. Освен това не ни достигат средства. Днес чух от служител на Дирекцията за вътрешна сигурност, казва се Лум, че сингапурците могат да ви предадат на посолството.

— Имам пари. Вярно, Нолан има много повече. Ще се оправим.

След приключване на церемонията Ноланови се прибраха в хотела си, където децата нападнаха фитнесзалата, а Джоани взе дълъг душ. Нолан седна зад бюрото и се загледа през прозореца към Националното гробище Арлингтън. Беше подписал споразумението за неразгласяване по отношение на МН370 и събитията от последните две седмици, но всичко от по-далечното минало оставаше както си бе. Каултър бе намекнал, че е наредил Прентис Дюпре да бъде убита. И на Нолан му хрумна една мисъл: водещият офицер на Дюпре в Сингапур трябваше да е свързан с Каултър. Името му бе една от малкото тайни, които централата в Сингапур бе успяла да опази цели трийсет месеца.

Президентът може и да му бе окачил медал, но Нолан си оставаше парий в Компанията. Водеше се в отпуск до официалното си пенсиониране след два дни, но междувременно никой в сингапурската централа нямаше да му помогне сега, а още по-малко след два дни. Но… Имаше един човек, който можеше да се вслуша в искането му. Той намери номера в смартфона си и го набра, без да обръща внимание на часовата разлика. Отговориха му на четвъртия сигнал, а гласът беше сънен.

— Ало?

— Боб съм. Имам нужда от голяма услуга, но не е спешно. Можеш ли да обработиш Константайн и да откриеш името на базирания в Сингапур водещ офицер, който е отговарял за Прентис Дюпре, преди тя да умре?

— Какво? — попита Мили, все още полузаспала.

На фона се разнесе приглушен мъжки глас, който се интересуваше кой звъни. Мили отговори:

— За мен е, Дик. Спи. — Къса пауза, след която тя каза: — Ще видя какво мога да направя, но трябва да ми обещаеш, че ще ме измъкнеш оттук. Искам да ме прехвърлят.

— Обещавам, вярвай ми.

От 2014 американският държавен департамент използва имената Бирма и Рангун. Новото демократично избрано правителство ще реши как да се нарича страната в бъдеще 114 114 След дълги години на военна диктатура през 2015 активистката за граждански права (и носителка на Нобелова награда за мир през 1991 г.) Ан Сан Су Чи печели изборите в страната начело на своята партия Национална лига за демокрация. Когато през април 2016 година става министър-председател, тя заявява, че чужденците могат да използват свободно, което и да е от двете имена. Официалното пълно име на страната е „Република на съюза на Бирма“. — Б.пр. .

В „Море от лъжи“ бирманските граждани използват Янгон (Рангун) и Мианмар (Бирма), за да избегнат гнева на управляващата (по време на сюжета) военна диктатура. В допълнение има реални („Хотел Янгон“) и измислени имена на фирми и институции, в които е включена думата „Янгон“.