Брадли Уест - Море от лъжи

Междувременно агент Джонсън просто бе изчезнал. Нолан бе видял за последно Тони да пуши заедно с боец от спецотряда, преди той и Кайли да бъдат евакуирани с един от хеликоптерите. Нолан не можеше да разбере защо Джонсън бе изскочил навън, бе открил огън и бе убил последния часови и хеликоптерния пилот, преди да кацнат Блек Хоуците. Пускането от австралийците на Джонсън подсказваше за прикриване или краен акт на злонамерено невежество.

Пак междувременно журналистите се бяха стекли в Бирма, което бе принудило властите да обявят делтата на Иравади за забранена за чужденци. Историята на Телър бе останала постоянно забита на трета страница на „Интернешънъл Ню Йорк Таймс“ дни наред. Всички репортажи звучаха като копирани един от друг, което не бе странно, като се имаше предвид, че източникът бе един и същи. Изчезването на МН370 бе творение на Робин Телър, беше планирано в Бирма и включваше няколко „гнили ябълки“ от 1970-те. Снимката на „Делта Форс“ на набучената на кол глава на Телър бе стигнала в интернет през TMZ уебсайта на знаменитостите. Нолан с удоволствие бе видял отстраняването на Матюс, отбелязано в репортаж на „Уошингтън Поуст“ за бъркотията в Държавния департамент. Уилям Т. Бърнс също бе сложен на рафта, като съдбата му трябваше да се реши от отдел „Вътрешни разследвания“. Константайн бе понижен до директор на централа, Бирма. Мили бе успяла да запази старата си работа и се бе върнала в Рангун. Той желаеше на Мили само щастие в град, който нямаше никакво намерение да посещава някога пак, особено докато там се намираше ДЦ, с когото не се спогаждаха.

Имаше оскъдни сведения за някакви дълбоки анализи на мотивите зад изчезването на МН370. Лондонският „Дейли Мейл“ бе нарекъл похищението „Големият самолетен обир“ като възстановените 8,8 милиона долара се цитираха за доказателство. Това беше налудничава хипотеза дори за размътения от много джин мозък на писача от Флийт Стрийт. Разкостен и продаден на части, 777 струваше поне 30 милиона. Нолан се питаше правят ли още журналистите независими разследвания, или просто чакат някой да ги нахрани с лъжичка в устата.

Провежданото от Щатите издирване в Бенгалския залив се оказа безполезно. Нолан беше сигурен, че нищо няма да бъде вдигнато от морското дъно, докато товарният отсек продължава да е радиоактивен. Но поне бяха прекратили фалшивото търсене в южната част на Индийския океан.

Каултър трябваше да е в американски затвор в очакване на съдебен процес по обвинение в масово убийство, но това бе платената от Нолан цена в замяна на пенсията, възмездяване на спестяванията му и помилванията. Можеше ли да вярва ма Каултър, че ще го остави на мира? Не, Каултър бе предложил амнистия само за семействата.

Беше изненадан да научи, че Чумаков не само е жив, но дори рехабилитира в Сингапур. Нолан реши да го заобикаля отдалече, особено след като Флин му бе казал, че до леглото му в сингапурската обща болница неотлъчно седи огромен и заплашително изглеждащ телохранител.

Събота, 30 март, се оказа прекрасен пролетен ден във Вашингтон, окръг Колумбия. Бърт и Мей Линг бяха махмурлии, а Джоани и Нолан страдаха от часовата разлика. Въпреки това, когато президентът на Съединените щати те кани в дома си, за да ти каже няколко мили думи и да ти връчи медал, обличаш най-хубавите си дрехи и правиш всичко възможно да изглеждаш щастлив.

— Без смелите и неуморни усилия на този мъж загадката на полет МН370 можеше да остане неразкрита. Има хора, които ще се опитат да окалят тези действия и ще лепнат на Боб Нолан етикета „изобличител“ в негативен контекст. Но Америка се нуждае от повече Боб Нолановци, търсачи на истината и говорещи истината. Признателната нация и Централното разузнавателно управление благодарят на един от своите най-дълго служили държавни служители, като му връчват Кръст за особени заслуги към разузнаването.

— Нолан наведе глава, за да може президентът да сложи медала на врата му, и стисна ръката му с широка усмивка. Не беше от притеснителните, но броят на камерите наоколо правеше връчването на оскарите квартално мероприятие. Президентът го покани с жест да каже няколко думи. Нолан го направи, без нито един мускул на лицето му да помръдне:

— Искам да благодаря на моето семейство, което ме поддържаше през цялата ми кариера и особено през последните две седмици, когато имах нужда от всичката възможна помощ. Без семейството сме нищо. И макар да съм благодарен за наградата, още по-благодарен съм, че можах да служа на народа на Съединените щати през последните трийсет и три години. Благодаря ви.