Брадли Уест - Море от лъжи

БАРАК ОБАМА:44-ти президент на Съединените щати, Вашингтон, окръг Колумбия.

Благодаря на съпругата ми Лай Фан за безграничната ѝ подкрепа, част от нея иронична („Знаех, че можеш да пишеш, но не съм допускала, че можеше да пишеш проза“); на сина ми Макс за редакторската помощ, особено за граматиката и синтаксиса (което му спечели прозвището „Кралицата на запетаята“); и на по-малкия ми син Барт за това, че ми помогна да разбера потенциалната притегателна сила на книгата за младите читатели.

Моят наставник, приятел и американски герой Джим Хоус заслужава историята на живота му да бъде разказана без заобикалки и не в художествено произведение. На Джим и другите войни от джунгли и сенки, искрени благодарности за това, че пазите Съединените щати и съюзниците ни.

На брат ми Крис, аплодисменти за идеята да посетя Рангун през март 2014-а. Ако не беше един изпѝт кег мианмарска бира, Даян Шелтън нямаше да може да посее идеята за Бирма като дестинация на полет МН370, а аз нямаше да срещна „Сам“ и „Травис“.

Техническата помощ дължа на Хенри Дюбоа (сателити) и Марк Брадли (компютърна сигурност и кибервойна). Останалите грешки обаче са мои.

Чукване на юмрук с първия читател Робърт Хекър… макар да се наложи да кръстя един от главните герои на сина му, за да го мотивирам да отвори книгата.

Анеирин Флин създаде кориците, извърши предпечатната подготовка както за хартиения, така и за електронния формат, и създаде авторската ми уебстраница. Този младеж е надарен художник и скулптор, благодарен съм му, че подпомогна с очите и уменията си моята скромна кауза.

Лейл Станзак редактира книгата неведнъж, а два пъти, и ми помогна по още няколко начина. Айвън Тан вложи орловия си поглед в прегледа на коректурите.

Лия Уол-Полак от редакторската къща „Симпатично мастило“ е умен и способен коректор.

Майка ми Джуъл също вложи много старание в редактирането, макар да работеше на микроскопичен екран на лаптоп.

Благодаря на Амали Фернандо за експертната юридическа помощ и съветите при сключване на договори.

Едно силно потупване по гърба за Айвън Тан (наричан според случая Иван Грозни, Закъсняващия Иван и Иван Игор), изключителен летен стажант за 2016 и архитект на дистрибуцията, маркетинга и стратегията по пускането на „Море от лъжи“ на пазара. Всеки, който смята, че написването на книга е достатъчно за успешния самиздат, трябва да погледне календара на Айвън за последните три месеца. Този млад човек се скъса от работа!

Голямо благодаря на читателите на блога „Истински лъжи“, който е достъпен на bradleywest.net. Там аз получавам вдъхновение да проучвам и белетризирам съвременните конспирации.

Брадли Уест

Юни. 2016

Обясненията на конспирациите очароват, но само правдоподобните. Моята проза адресира разнообразни конспирации на нерешени мистерии по — надявам се — вероятен начин. Разбира се, аз не предлагам окончателно решение на загадки като изчезването на полет МН370. Вярвам ли, че похитителите са приземили самолета в делтата на Иравади? Не. Смятам ли, че техническа неизправност е накарала останалия без пилот МН370 да лети по доплерово дефинирана дъга, за да изчезне завинаги в Южния океан? Не. Повече от две години след изчезването все още има много неща за научаване за съдбата на МН370. Надявам се „Море от лъжи“ да подтикне другите да поискат от правителствата, извършващи търсенето — Съединените щати, Австралия, Франция и Малайзия, — да споделят находките си с обществеността. Помнете, че „Никой не е по-умен от всички заедно“.

Въпреки това започнах да пиша поредицата „Лъжи“ — следващата част „Купища лъжи“ е на бюрото ми — по-скоро за да забавлявам, отколкото за да убедя света в правотата на моите интерпретации на останалите засега неудовлетворително обяснени последователности от събития или драми. Тези книги са продукт на въображение, а не резултат на разследваща журналистика.

Роден съм в Охайо, но винаги съм искал да живея и работя зад граница, така че се дипломирах в Джорджтаунския факултет за дипломация. Първата ми работа след получаване на дипломата за магистър по бизнесадминистрация от Лондонската школа за бизнес продължи по-малко от два месеца, преди шефът ми да ме засили в Сингапур за четиримесечен проект, колкото да стоя далече от централния офис (а не, за да предприема съдбоносно приключение в Далечния изток). Този краткосрочен проект сега е в 33-тата си година. През това време имах щастието да поживея най-вече в Сингапур, но записах и много години в Хонконг със спирки в Куала Лумпур, Бангалор и Коломбо.