Брадли Уест - Море от лъжи

Мулън беше доволен, че Телър ще излезе — не искаше да е наблизо до онова, което той бе прихванал.

Телър намери д-р Уонг в непроменено състояние от последните дванайсет часа. Непочистената подлога бе единственият признак, че е жив.

— Е, докторе, как се чувстваш? — Въпросът на Телър прозвуча повече като обвинение.

— По-добре, защото вече не бият инжекции. Може мърда пръсти на крака, но има силна болка. Изглежда гръбначен стълб цял. Ако осигури обезболяващи без опиум, мога да се погрижа за теб по-добре.

— Какво искаш? И от каква болница имаш нужда, за да ме лекуваш?

— Написал го на лист на нощното шкафче.

Телър се обърна към шкафчето и изписания с детски почерк в две колони лист. Дългият списък бе за нуждите на Телър, късият за тези на доктора.

— Ще намеря някой да те почисти и да ти донесе нещо за ядене, а аз ще предам това на въздушното ни такси — каза Телър. — Ние сме на поне час път с кола от летището. Пътищата са лоши, така че се приготви за болка.

— Лежа в нечистотия. Приемам предложението.

— Не беше предложение. Беше описание. — И Телър се обърна да си ходи.

— Господин Тофър… — Телър се обърна и докторът продължи: — Имунна система поразена. Има нужда от трансплант на костен мозък. За това нужна тъканна съвместимост. Има семейство?

— Две деца, които не съм виждал от трийсет години, и може би сестра някъде из Тенеси.

— Трябва донор на костен мозък от бялата раса. Много по-добър шанс в Северна Америка. Ще снемем типа на тъканите в Банкок. После отнеме два-три дни намери съвпадение. Там лекува и белодробна инфекция. Отнеме две седмици подготви трансплант, ако намира донор.

— Това вече звучи като план, докторе. — И Телър подпечати одобрението си с кървава храчка върху пода на набързо приспособената болнична стая.

— Иска лети с теб до Щати. Иска остане в Щати.

— И защо Съединените щати биха се съгласили да ти дадат убежище?

— Защото пневмония убива теб. Плеврална ефузия — течност в бели дробове — удави теб, докато спи. Или хваща фатална инфекция. Моя цена спаси твой живот е аз живея в Щати.

— А ако не успея да се добера до Щатите?

— Тогава аз не стои там.

— Разбрахме се.

— Иска написано на официален лист, подписано от посланик и подпечатано с официален печат на Щати.

— Няма да е проблем, но ще отнеме малко време. Ще ти дам писмото, преди да тръгнем за Банкок.

Телър намери дежурния. Беше майор Бури, който ги бе посрещнал.

Към обяд ще ми е нужен джип и четирима войници, за да ме придружат до летище „Монг Хсат“. Ще ни трябва матрак за севернокорейския доктор, който ти беше решил, че е пукнал. Има счупен гръбнак, но ми е нужен, за да ме лекува в Тайланд, така че ще пътува с мен. — И Телър сочно се изкашля, за да подчертае важността на искането си.

— Няма проблем, господин Тофър — усмихна се майор Бури и слънчевите му очила проблеснаха.

— Доктор Уонг е зле и говори несвързано. Можеш ли да уредиш да му бият голяма доза морфин по обяд? Нека дневалните ти го почистят и го облекат в чисти дрехи. Ще е по-лесно да го транспортираме, ако не дърдори през цялото време.

Бури се подсмихна и кимна.

След това Телър излезе навън, където сатфонът му веднага намери сателит. Матюс вдигна на първия сигнал.

— Кога каца „Харкорт“?

— Оказа се, че не могат да ни обслужат толкова спешно. Уредих малък самолет от Мей Сит. Ще го пилотира един твой стар познат, Чарли Мерео. Трябва да кацне към четири следобед и веднага да излети.

— По дяволите…! Четири? Има ли разрешение за Банкок?

— Досега сме уредили до Чианг Май. Продължаваме да работим за слот на летище „Дон Муанг“ в Банкок. Не е невъзможно. Дал съм на пилота твоя сатфон, така че го дръж включен от три часа нататък.

— Добре. Ще те известя, когато се качим на борда. Имам списък от медикаменти, които са ми нужни, и изследвания, които ще трябва да направя.

— Дай го на пилота, когато се качите. В зависимост от това за къде ще излетите, Мерео може да се обади в Чианг Май или в Банкок, така че да имат готовност за пристигането ви.

Матюс затвори. Изглежда, д-р Уонг не бе единственият откачил в провинция Южен Ва.

— Клей? Лойд съм? Можеш ли да твориш?

— Да, сър. С какво мога да ви помогна? — Капитан Клей Ейбрамс от американската морска пехота и началник по сигурността на американското посолство в Рангун бе потомствен морски пехотинец. Подчинените му се шегуваха, че ако човек погледне мотото Semper fidelis на морските пехотинци в Уикипедия, снимката на капитан Ейбрамс ще се покаже редом с превода „Винаги верен“.