Брадли Уест - Море от лъжи

Находките от разговора с прислужничката хвърляха малко повече светлина. Съпругата на Нолан например бе заминала за Китай набързо и не се бе обаждала от неделя. Дали не бе напуснала домашното гнездо? Това би могло да обясни поведението на Нолан.

Милисънт Мукерджи се бе оказала не по-малко интересна. Резултатите ѝ от полиграфа показваха, че е убедена в похищението на МН370 и в това, че зад него стои ЦРУ. Това сигурно бе, защото се бе наслушала на конспирациите на Нолан. Не беше съвсем убедителна по отношение на файловете на Уотърман, но тук сигурно също се вплитаха амбивалентните ѝ чувства към Нолан. Личното ѝ досие показваше не просто отличните ѝ оценки по време на обучението, но и коефициент на интелигентност, достоен за МЕНСА. Използването на чужди идентификационни данни за достъп до базите данни на Компанията носеше наказателна отговорност, но не беше прецедент. Тук от значение бе контекстът. Време беше за разговор от сърце с госпожица Мукерджи.

Мили обикаляше в кръг в стаята за задържане. На наблюдаващия я през едностранното огледало бе започнало да му се вие свят. Мили бе затворена тук веднага след полиграфа в очакване на съдбата си.

— Милисънт? Бих искал да прегледам резултатите от полиграфа, за да видя дали няма нужда да уточните някои от отговорите си на определени въпроси. Защото има някои нарушения.

Тя имаше доста забележки спрямо Боб Нолан, но обвинението в измяна преминаваше всякакви граници.

— Господин директор, направих доста произволна връзка, когато Боб Нолан ми съобщи, че е кръстник на Марк Уотърман и че е спал с приятелката му по време на онова пътуване до Хаван. Боб никога не ми е казвал, че Уотърман му е дал копие от файловете на АНС. Надявам се резултатите от полиграфа да правят това достатъчно ясно. Ако не е така, готова съм да се явя пак. — Очите ѝ на сърна работеха на пълни обороти.

Константайн разбра защо Нолан бе хлътнал по нея. Милисънт имаше симпатично лице, излъчваше интелект и много повече пробивност, отколкото бе характерно за типичните стажанти в сингапурската централа. Може би заслужаваше усилията да бъде спасена, но подобно решение нямаше да бъде взето в ярко осветена стая за разпит.

— Става късно. Защо не вечеряме заедно, а после ще ви оставя в конспиративната квартира.

— Това би било прекрасно, директор Константайн. Благодаря ви, сър.

Беше ясно, че си мисли, че може да го заинтересува със секс. Нямаше никаква представа, че залогът е много по-висок.

Четвъртък, 13 март: Коломбо, провинция Шан, Британска Колумбия

Вторият пилот Дженкинс събуди Нолан петнайсет минути преди кацане. Канли също бе заспала. Нолан намери разписка за 127 200 долара и потвърждение за удължено резервиране до съботната утрин, шриланкийско време. Средствата му се бяха стопили до 45 000. Нищо особено като спестявания за цял живот. Мисълта бе твърде потискаща, за да я оставя да го мъчи. Трябваше да събере семейството си, но първо трябваше да разреши проблема е Уотърман.

Нощното време се оказа основно за малка Шри Ланка, понеже голям брой полети по дълги дестилации от Далечния изток и такива от Залива кацаха тук за дозареждане. Самолетът се отдалечи от основния терминал към тъмно усамотено място точно зад контролната кула. Когато наближиха, към тях се отправиха две коли. Самолетът спря, двигателите угаснаха, а Дженкинс отвори вратата и спусна сгъваемата стълба.

Нолан взе от Нишимото номера на сатфона му и информира капитана, че Гълфстриймът трябва да бъде дозареден, а пилотите да чакат в хотела на летището с готовност за излитане.

До стълбата ги чакаше Вишну Балендра. Любезният гигант стисна ръцете им и взе чантите на Кайли. Нолан носеше сам раницата си, за да е сигурен, че евентуалните наблюдатели фокусират вниманието си върху нея. Вече бе сложил еднотерабайтовия външен твърд диск в единия джоб на панталона си и 20000 долара в другия. Беше готов да пътува с малко багаж.

— Добре дошли в Шри Ланка, господин и госпожа Бърч. Приятен ли беше полетът ви?

— Напълно — отговори за двамата Нолан. Понижи гласа си и попита: — Какво правим сега?

— Нищо. Отиваме до ВИП терминала, който е на петдесетина метра оттук, минаваме през една врата, излизаме навън и там е паркирана колата ми.

— Къде ще отседнем?

— „Джетуинг Блу Ризорт“ в Негомбо е на петнайсет минути път. Запазил съм ви младоженския апартамент.

Нолан бе имал два мотива, когато в сряда през нощта бе казал на Балендра да ги настани близо до летището. Беше малко вероятно, че с Кайли ще успеят да се върнат до гълфстрийма, ако ги подгони екип на ЦРУ, но шансовете им се увеличаваха, ако бяха по-близко до летището. По-важната причина бе, че Нолан искаше да маскира възможно най-дълго местонахождението си в града, за да ограничи възможностите за проследяване.