Брадли Уест - Море от лъжи

Както бе обещано, минаха на бърз ход през зоната за посрещане на ВИП-ове, където се въртяха неколцина от паспортния контрол, носачи на багаж и някакви служебни лица. Възрастен мъж с бяла униформа ги озари с широка усмивка. Двамата с Балендра размениха няколко думи на синхалски и това бе всичко.

— Колко ми се иска УБТ 85 85 УБТ (от Transportation Security Administration — TSA) — Управление по безопасност на транспорта. — Б.пр. да работеха като вашите хора тук — пошегува се Нолан, докато извървяваха двайсетте метра от изхода до чакащия ги до тротоара джип. Кайли го хвана под ръка, симулирайки семейна връзка за евентуално наблюдаващите. Шофьорът на Балендра се включи в трафика и пое към града.

— Имаме петнайсетина минути път до града — обясни Балендра. — Ето ви телефоните. — Балендра се извърна и подаде два телефона на Нолан и един на Кайли. Нолан видя отзад някаква кутия, в която сигурно беше новият му лаптоп. Телефонните номера бяха напечатани на стикери, залепени отзад. Той ги прати веднага с есемеси на Хекър и Нишимото.

Кайли се занимаваше с клонирания си айфон и изглежда, проверяваше новините от своята централа. Нолан леко сви рамене. Все пак пътуваше с ръководителя на МДС за Сингапур. Беше в съзаклятие с врага. Китайската връзка бе нещо, което още не бе осмислил във всички аспекти. Пое дълбоко дъх, за да прогони засилващото се безпокойство, и затвори очи за остатъка от пътя. Ако беше сложил очила за нощно виждане, щеше да забележи трите коли, които ги следваха от разстояние, разположени шахматно.

Шофьорът на Балендра паркира пред кръговата алея за коли на „Джетуинг Блу“. Цветомузика в синьо и червено следваше пулсиращите струи на централния фонтан. Балендра вече беше взел ключа, така че тръгнаха направо към бунгалото за младоженци, закътано в изолирана от плажа зона.

— Ще донеса лед — каза Балендра.

Нолан направи бърз оглед. Апартаментът за щастие предлагаше две стаи, а диванът пред телевизора се разгъваше до легло. Включи в контакта новия си лаптоп и го изчака да зареди операционната си система. Кайли се приближи до него и застана до стола му с ръка върху рамото му.

— Ще пийнем ли по чаша шампанско, преди да си легнем? — Ухаеше на парфюм. Той долови аромата на „Шанел“, любимия на Джоани.

Той успя да събере цялата си решителност, с което изненада сам себе си:

— Бих искал да оставя шампанското за момента, когато Марк Уотърман е в безопасност, семейството ми е на свобода, а аз съм на самолет и се махам оттук. Имам много работа. Оставям ти спалнята, а аз ще спя тук, на дивана. Лека нощ и благодаря.

Тя се обърна, без да каже дума повече, и острият звук на затваряна врата подчерта изолацията му. За момент Нолан се почувства като на отпуск с жена си.

Балендра се върна с леда и тихо го информира, че има двама оперативни работници от шриланкийската флотска служба със специално назначение, които ще охраняват бунгалото им. И двамата били лоялни на Балендра, понеже баща му направил на семействата им голяма услуга преди много време. Щели да следват Нолан навсякъде, както и на специални места, които той би могъл да посочи. Балендра вече ги бил информирал къде ще се намира Нолан утре вечерта. Хората от ФССН бяха потвърдили, че техните приятели в службите за сигурност ще прегледат за подслушвателни устройства стаите на Нолан в „Рокетс Клуб“ в Коломбо преди регистрирането им в четвъртък. Услугата струвала хиляда американски долара на човек дневно.

Нолан одобри инициативата на човек, който изглеждаше повече като портиер на входа на клуб, отколкото на мислител, и му отброи шест хиляди долара.

— Дай им това и им кажи, че ги чакат още десет бона, когато си тръгна жив и здрав от Шри Ланка. Това споразумение искам да си остане между нас. Нека не тревожим ненужно госпожица Чан. Всъщност… не отговаряй на никакви конкретни въпроси от нейна страна, ако аз не присъствам. — Балендра кимна и си тръгна, след като се увери, че започват в десет сутринта на следващия ден.

Новият мобилен на Нолан иззвъня. Обаждаше се Хекър с новини за капитан Нишимото и имейла на Ричард Константайн. Нолан побъбри с него, докато изтегляше на новия си лаптоп файловете от преносимия твърд диск.

Непрестанното кашляне на Телър не даде на Мулън възможност да се наспи. Не бе имало интервал, по-дълъг от половин час, без Телър да храчи или да кашля хъркащо. Но сега Телър беше станал от леглото и беше крайно делови.

— Намери някой, който да ни донесе чай и нещо за ядене, различно от топче опиум или яа баа . Аз ще отида да потърся нашия доктор.