Брадли Уест - Море от лъжи

Константайн се завъртя към компютъра си и провери списъка на имейлите си. Вдигна поглед и каза:

— Нямам нищо.

Мили продължаваше да седи, хванала се през корема и намръщена. Шонстайн изглеждаше притеснен и чакаше Константайн да направи нещо.

— Иди в Надзора и вземи разпечатката, ако е още там реши Константайн.

Шонстайн примигна и се извърна. Мили стана, стиснала зъби. В стаята се възцари тишина.

След като заобиколи съседската къща, Нолан свали резето на портичката от ковано желязо на алеята за коли, излезе и я затвори, без да го усети нито човек, нито животно. Вече се бе мръкнало. Нолан може и да гонеше 55-те, но бе бърз велосипедист благодарение на редовните си излизания по основните артерии на Сингапур и кръстосванията из хълмистия парк на няколко километра от квартала. Беше преценил, че Хуанила ще запази тайната му не повече от пет минути. Натисна педалите с всички сили и след пет минути бе във вече почти безлюдния кампус на Националния университет на Сингапур. След още пет минути въртене на педалите нагоре вече се намираше на Насим Роуд. На тази тиха и скъпа улица имаше много посолства, в това число руското. Ако наблюдателите им си вършеха работата съвестно, камерите им можеше да го засекат. Колкото и малко вероятно да бе това, той държеше главата си наведена и продължаваше да се носи напред.

След десет минути вече бе пред „Орчард Тауърс“ — основния бар на проститутките. Мястото му бе добре познато от мазето до четвъртия етаж — беше изпил тук доста бири, да не говорим за ласките, които бе получил по време на наложеното му от Джоани трийсетмесечно секс ембарго в периода след Мелиса. Макар някои момичета да го познаваха лично, както и управителката, и да можеха да го разпознаят при очна ставка, в 19:30 те сигурно още си оправяха грима. Елитните момичета пък не идваха на работа преди девет. Тяхната клиентела трябваше да се нахрани и напои добре, преди да изпита нужда да бъде утешена и изчукана. Нолан закопча колелото с верига на най-тъмното място до паркинга.

Качи се по задните стълби и стигна задъхан на петия етаж. Това бе над демаркационната линия за разврат — четвърти етаж. Наемателите на пети етаж бяха вносители, агенти по маркетинг, някой и друг управител на собственост и малко на брой счетоводни къщи с по двама собственици. Вратата от синя стомана с шпионка и автоматична ключалка в дъното на коридора винаги го бе очаровала: там бе незаконната „Райска пътека“ — единственият по рода си публичен дом в административната част на „Орчард Тауърс“. Беше идвал тук пет-шест пъти след настъпването на ледниковата епоха в брака му. Как успяваше да се крие пред погледите на всички, винаги бе загадка. Той чукна два пъти с кокалчетата на пръстите си, преброи наум до две и повтори почукването. Вратата отвори мама-сан Линда Леонг.

— Господин Гладстоун! Заповядайте, влезте. Да ви предложа ли компания, или първо искате да се освежите?

Тя може и да бе над четирийсетте, но имаше разкошно тяло благодарение на диетата и скъпата електрошокова терапия два пъти седмично. Нолан прекрасно разбираше как тази жена продължава да взема по 600 сингапурски долара на нощ, докато стандартната тарифа бе 400. Линда Устата имаше външния вид, способността да води разтвор и стимулиращите сексуални техники, които петдесетгодишните женени мъже намираха за безценни.

— Можа ли да купиш нещата, които поисках? — попита той.

— Разбира се. В стаята са, заедно с рестото. Искаш ли момиче за компания?

— Може би по-късно. Сега искам да си почина.

— Е, предплатил си за до полунощ, така че разполагаш с много време. Натисни бутона до леглото, когато ти се прииска нещо. Каквото и да е…

Нолан затвори вратата и завъртя два пъти топката. Вдигна слушалката на телефона до леглото и набра мобилния на Мими Чан. Сигурно подслушваха, но той нямаше алтернатива.

Ю Кайли отговори с глас на прелъстителка:

— Ало?

— Мими? Аз съм. Виж… има промяна на мястото и часа. Нека се срещнем в „Орчард Тауърс“, апартамент №05-01. Вратата е метална, в тъмносиньо, без надписи. Има само шпионка. Попитай за мадам Леонг, а нея за господин Гладстоун.

— Говориш така, сякаш имаш неприятности — измърка Кайли.

— Няма време. Ела до половин час, ако можеш.

— Вече изгарям от нетърпение — увери го тя и затвори.

Един час четене на досието на Нолан бе разкрил, че той бе имал семейно прегрешение и бе показал предразположеност да се навърта по баровете с момичета из цяла Азия. Може би щеше да успее да го заинтригува. Във всички случаи щеше да направи всичко нужно наставникът ѝ Лю да възвърне влиянието си. Вдигна слушалката на служебния си телефон за защитена връзка и набра номер в Пекин, докато правеше справка в картите на Гугъл къде се намира „Орчард Тауърс“.