Брадли Уест - Море от лъжи

Неизменна физическа характеристика на Нолан бяха мустаците в стил Уайът Ърп, които за двайсет години се бяха променили от черни през прошарени до днешните металносиви. С дадените му от Линда ножици му трябваше по-малко от минута, за да ги скъси до дължина, която лесно можеше да се избръсне. След това извади старата машинка за подстригване на Бърт от дните му на командос в сингапурската армия, настрои я на „две“ и се острига. Получената сива четина не го подмлади. Черната боя за коса помогна, но веждите се оказаха голяма досада. Последен щрих в преобразяването му бе раздялата с очните лещи, които смени с изработените по рецепта дизайнерски очила с черна рамка, които имаше отдавна, но рядко слагаше.

Тези мерки щяха да му спечелят не повече от пет минути, ако се окажеше пред обективите на камери, подаващи изображения на компютри с най-съвременния софтуер за лицево разпознаване под надзора на обучени оператори. На него обаче му трябваше да заблуди средностатистическите охранители, които вероятно не бяха виждали старата му снимка от ЦРУ, да не говорим за новия му външен вид.

А чартърът на „Харкорт Авиейшън“ трябваше да го чака на летище Селетар.

Сряда, 12 март: Форт Мийд, пристанище Пенанг — Малайзия, Сингапур, провинция Шан, Москва

— Бъстър, какви са новините? — Тим Уайл обикновено бе спокоен човек, но се нуждаеше от малко успокоение, след като директорът на ЦРУ, Пъркинс му се бе обадил два пъти за последните двайсет минути.

— Няма промяна за последните десет минути, шефе. Нагазихме в лайната преди шест часа, когато се захванахме да разшифроваме един от дяловете на твърдия диск на Нолан. Оказа се голям номер. Така се оплескахме, че не можем да се изчистим оттогава, а на всичко отгоре и лаптопът му се заключи. Нолан е умен човек. Защо бързаме?

— Никой не ми казва нищо. А мобилният му?

— Прегледахме го веднъж. Оказа се, че има три хиляди контакта. И бог знае колко бележки. Част от него е вторично шифрован с германски софтуер, който сме разбили само частично. Нищо полезно до момента и нищо интересно не се оформя. Няма никакви документи, пидиефи или големи файлове, в които да търсим нещо. Ще те известя веднага щом се доберем до нещо обеща Грегъри.

Гонзалес набра Хекър на криптирания сатфон.

— Началник? Двамата с Хауард стоим на палубата на „Бандана“ в пристанище Пенанг Той прослуша цялото карго с гайгеров брояч и регистрира сто и петдесет рада от бордовия кран. Останалото бяха епизодични прещраквания. Нес е на борда. Изхвърлили са шибания контейнер в морето.

— Ах… по дяволите! Но мисля, че беше логично да го очакваме. Ще се обадя в НУВКР и ще видим с кое око са гледали „Бандана“. Може да са записали нещо изобличително или поне къде са го изхвърлили. Там би трябвало да е толкова радиоактивно, че сигурно рибите са започнали да светят в тъмното.

— Искаш ли да притисна екипажа? Заключили сме ги в столовата. Разпознах двамата, които се опитаха да избягат в Тилава. Същите, които по-късно се наложи да освободим край „Клуб Аватар“. Може да пропеят…

— Не докосвай никого! Стайнлагър ме е захапала яко. Дори след като Диваците си заминаха, още не е слязла от гъза ми. Малайзийците не знаят какво преследваме, а аз нямам право да им кажа. Помисли си какво ще се случи само за ден, ако ги информираме, че на борда на МН370 е имало уранова центрофуга — както смята Нолан, — а ние се опитваме да я издирим. Ще ни отрежат главите и после ще умуват трябвало ли е. Малайзийците са емоционални и в момента отчаяно се нуждаят от нещо, за което да се хванат. Да не говорим, че не можем да им имаме доверие да пазят тайни.

— Какво да правя тогава?

— Благодари на Хауард за помощта му и го върни във Фукушима или където е следващата му спирка. Двамата му техници вече са на летището. Ти трябва да се върнеш в Рангун. Гъни Танър е убеден, че или армията, или Телър ще ни ударят яко, когато разберат, че Диваците са си отишли. Сега, след като Травис е извън строя, ти си изпълняващ длъжността Началник на службата за сигурност в Южна и Югоизточна Азия.

— Можеше да съм и полковник в иракската армия. Ползата ще е все тази.

— Както и да е. Утре сутринта скачаш на следващия самолет за Банкок и оттам се прехвърляш за Рангун.

— Sí Señor.

Хекър позвъни на Нолан, но никой не му отговори, макар че изчака 5-6 сигнала. Беше странно.

Нолан отключи раницата с парите и с облекчение видя, че банкнотите са вътре. Прехвърли опакованите пачки в раничката си за пътуване и тъкмо почна да трупа дрехи върху пристегнатите с ластик пакети, когато на вратата почука Линда и му съобщи, че има посетител.