Брадли Уест - Море от лъжи

От друга страна, Сингапур и Китай бяха приятелски държави в политическо и икономическо отношение; и двете страни не хранеха обич към провалените демокрации, а освен това и двете изпитваха дълбоко уважение към усилията на другата за изграждане на силна нация. Да застанеш начело на мисията в Сингапур бе еквиваленти да те прехвърлят в сапьорски отряд и да те хвърлят в центъра на некартографирано минно поле. С други думи, въпросът бе не дали, а кога.

С тези мисли в главата тя бе изненадана да получи от клона в Гуанджоу съобщение „До шефа на мисията. Само за лично ползване“. Защо МДС в Гуанджоу бе решило да комуникира със Сингапур по въпроси с допуск над „Секретно“? И защо се налагаше тя спешно да се свърже с Робърт Нолан, петдесет и четири годишен, криптоаналитик към ЦРУ, за да обсъдят освобождаването на жена му и дъщеря му от ареста на МДС? Досието му разкриваше, че му предстои пенсиониране или още по-стремително сгромолясване в кариерата на 31 март. Едва когато прочете съпровождащата паметна бележка, тя видя, че работното име на подписалия се е Менг . Това бе един от псевдонимите на Лю — майсторът все още притежаваше власт и ако искаше от нея тя да се занимае с Нолан, повече не ѝ трябваше да знае.

Вдигна слушалката на служебния си телефон — беше толкова нов за нея, че тя дори не знаеше, че трябва да набере 9 за външна линия. Остави я обратно и използва новия си мобилен телефон.

— Ало…? Боб Нолан ли е? Здрасти, Боб. Обажда се Мими Чан. Може и да не ме помниш, но аз съм стара приятелка на Шао Ин и Мей Линг от Гуанджоу. О, помниш ме, така ли? Ами… поласкана съм. Ще намериш ли време да пием чай тази вечер? Да, става. Тогава ще се видим във фоайето на хотел „Шангри Ла“ в 22:30 довечера. Да, сигурна съм, че ще те позная. Просто осигури маса за само двама на тихо място. Ще се видим скоро. Нямам търпение.

Разполагаше с четири часа да научи слабостите на Боб Нолан и да открие къде се намира „Шатри Ла“.

Сряда вечер, 12 март: Сингапур

Нолан пусна компрометирания си домашен компютър да се зарежда и отвори семейния сейф, за да събере в общ пакет допълнителни паспорти и резервни кредитни карти. Отсъствието им трябваше да послужи като лека диверсия. Макар да не можеше да използва безопасно никой от тези документи, щеше да ги продаде в пиратски интернет сайт, а тяхното използване от купувачите щеше да създаде фалшиви следи. Включи резервния предплатен мобилен телефон. Добре батерията му бе почти пълна.

Смяташе, че новият му служебен лаптоп е последното непроследявано устройство, което притежаваше. Само че то можеше — и това със сигурност щеше да се случи — да бъде дистанционно деактивирано във всеки момент. Клекна — бедрата го боляха зверски — и после седна на пода под вграденото бюро в кабинета си. Ако го наблюдаваха, щяха да възприемат това като сигнал да нападнат. Той влезе в имейл акаунта си в TOR, който използваха съвместно с Марк. Нямаше нищо от Уотърман, но имаше имейл от Сергей с тема „Мокри крака“ — код, че посланието му е стигнало до Уотърман. Нолан завърши шифроването и удостоверяването, които преведоха още 10 биткойна от парите на американските данъкоплатци в подложената шепа на Сергей. След това изтри всички следи от кореспонденцията. Макар да бе доволен, че Сергей се е видял с кръщелника му, това извеждаше на преден план дилемата „Джоани/Мей Линг срещу Уотърман“.

Мобилният му иззвъня и той прие повикването, но без да проговаря в микрофона. Пресипнал азиатски женски глас го поздрави с:

— Ало…? Боб Нолан ли е? Здрасти, Боб. Обажда се Мими Чан…

Мили седна на работното си място и препрати имейла на Нолан. Франк Каултър щеше да лети от Сан Франциско през Сидни за Даруин, преди да се добере до някакво място на име Кунунура в аутбека 69 69 Аутбек (outback — австр. англ.) — отдалечената от цивилизацията огромна безлюдна вътрешна част на Австралия, за разлика от др. австралийски термин „буш“ (bush), който се използва за земите веднага извън очертанията на градовете. — Б.пр. на Западна Австралия. Интернет връзката угасна в мига, в който натисна бутона „Изпрати“. Секунди по-късно зад гърба ѝ застанаха двама типове от охраната.

— Милисънт Мукерджи?

— Да.

— Аз съм Джералд Флин, началник на отдела за сигурност. Това е агент Уокър. Моля ви, оставете всичко както си е и проверете дали бюрото ви и всички шкафове са отключени. Предайте ми маркера за достъп и мобилния си телефон. Директор Константайн иска да се явите в кабинета му незабавно.