Брадли Уест - Море от лъжи

— И какво ставало с парите? — попита Нолан.

— Сега ще ти кажа. Самолетът кацнал към три сутринта и бил пътнически лайнер — голям и шумен в сравнение с предишните, които били обслужвали. Осветили Писта-1 с прожектори и инфрачервени маяци и използвали клигове 68 68 От Klieg light (англ.) — мощен прожектор на въглеродна волтова дъга, използван в киното, обикновено съоръжен с френелова леща и сферичен рефлектор. — Б.пр. , за да насочат пилотите. Двигателите не били изгасени. Телър използвал монтирана на скара зелена клетка, в която имало хора, които мотокарът повдигнал на нивото на вратата за пасажери. Няколко души излезли от самолета и били свалени по същия начин. Никой, освен Телър и мотокаристът не видели отблизо ВИП-овете, защото клиговете били ориентирани така, че те да останат в сянка. Но ставало дума за двама-трима най-много, макар един от разпитваните да се кълнял, че били четирима. Всички свалени от самолета били заведени до джип, който веднага отпътувал. Отнело около половин час да разтоварят каргото. Тогава станал инцидентът с изпускането на един от сандъците на земята. Мотокарът едва не се прекатурил — сандъкът се оказал много по-тежък от очакваното. Телър побеснял и махнал на пилотите да изтеглят самолета по-далеч. Някой на борда затворил предната врата. Хората на Телър махнали стопорните колодки изпод колелата и самолетът рулирал по пистата в посоката, в която се бил изтеглил джипът. Ремонтът и почистването отнели почти час работа на поне десет души. Телър кръстосвал между сандъка и мястото, където, изглежда, чакали ВИП-овете, без да сваля от ухото си портативна радиостанция. Никой не знае дали някой от слезлите не се е качил пак на самолета. След около час самолетът излетял, без да обръща посоката, така че никой от пазачите на Телър не го видял повече. На разстояние километър имало охрана по двойки от двете страни на полосата, разположени през петдесет метра с фенерчета в ръце. Изгасили ги веднага след излитането. В крайна сметка било голямо мероприятие с участие на местни хора, но засега никой не е проговорил, дори пред хората на Зея. Да се каже, че местните са изплашени, би било малко. Направо са вкаменени.

— А какво са видели хората на Телър в самолета, докато е чакал? Имало ли е например хора, надничащи през прозорците?

— Всички прозорци са били със спуснати щори. Самолетът е бил затъмнен, с изключение на фаровете за кацане и отворената предна врата за пасажерите.

— Точно както подозирахме — констатира Нолан. — Пасажерите са били мъртви още преди кацане. — Не изпитваше никаква радост, че подозрението му се бе оказало правилно.

— Има и още — продължи Хекър. — Двата клига се фокусирали върху шибания разбит сандък. Хората на Телър го хванали с въжета, изправили го и се опитали да го качат на виличните повдигани на мотокара, за да могат да го преместят. Това продължило двайсетина минути. След това, по-малко от двайсет минути след излизането на МН370, кацнал малък самолет, насочван от същия екип е фенерчетата. И той рулирал до бараката, където имало паркиран джип. За съжаление никой от разпитваните не е бил толкова близо, че да разбере какво е станало. Но — тази част съм сигурен, че ще ти хареса — един от мотокарите направил три курса от бараката до пътя и всеки път донасял кубична бала с пари. Не по-късно от трийсет минути след кацането самолетът отлетял, натоварен с незнайно колко милиони долари и може би няколко пасажери.

— Било ли е пренесено нещо от товарния отсек на МН370 по пистата с кола или мотокар?

— Нямам представа. Не знам даже дали този въпрос изобщо е бил задаван. Един от мотокарите е местил каргото, разтоварено от самолета под бараката. Не знам какво се е случило после е изключение на трите бали с пари.

— Някой от присъствалите на пистата идентифицирал ли е първия самолет като на MAS? — Нолан започваше да губи търпение.

— Никой от бойците на Телър не може да чете английски, а изобщо не се сетихме да им покажем цветовете или емблемата на MAS. Така че няма официално идентифициране на самолета като боинг точно на „Малейжа Еърлайнс“.

— Какво е станало по-нататък?

— Телър се досетил, че са работили с опасен материал. Пренесли сандъка в бараката, затворили вратата и изтеглили охраната на петдесетина метра. След няколко часа повечето от работилите със сандъка започнали да повръщат, излезли им мехури, заболяла ги адски глава. Още в събота започнали да умират и това продължило и в неделя. — Хекър помълча и продължи: — Но има и хубава страна. Един от бойците на Телър ни каза, че говори с нас само защото и той умира. Иначе нямало с какво да го заплашим, което да е по-страшно от онова, което Телър щял да направи с него, ако обели и дума пред нас. Страховита репутация, а?