Брадли Уест - Море от лъжи

Сряда, 12 март: Сингапур, Рангун

В мига, в който влезе в домашния си кабинет, Нолан разбра, че нещо не е наред. Прашинката, която бе поставил върху една от пантите на компютърната кутия, липсваше. Това трябваше да е заради трансмитера на кийлогъра. Архивният външен твърд диск също бе пипан. За щастие не бе слагал нищо ценно на тази примамка. Както стаята, така и кабелът на стационарния телефон сигурно бяха с подслушвателни устройства. Предполагаше, че някъде има и камера, особено щом възложителят бе Константайн. Константайн сигурно щеше да се възбуди, гледайки ги двамата с Мили. Е, нямаше да се случи.

А след като опашката му бе паркирана по-надолу на улицата, ако опиташе пред камера нещо подозрително — например да извади от някакво скрито място microSD картите с файловете на Уотърман, откраднати от АНС — със сигурност след минути щеше да чуе трополенето на крака по стълбището. Така че точно това щеше да изчака до стъмване.

Пусна пердетата за слънце, нагласи будилника на 18:00 и си сложи маска за сън. Когато Мей Линг кацнеше, щеше да се наложи да работи без прекъсване, ако искаше да освободят Джоани тази нощ. Щеше да се наложи да събере багажа си и да се изплъзне на опашката, преди да тръгне за летището. Нагласи мобилния си само на вибрация и изключи стационарния телефон.

След посещението в апартамента на Яп, Хекър изпрати Чит вкъщи. Гледката бе отвратителна дори за ветеран от офиса в Маями, където гадните убийства заради наркотици се случваха всяка седмица. Обади се в офиса и поиска помощ от двама, които да дойдат в Хогуортс и да уредят заминаването на Диваците. УБН можеше да достави екипа на Райдър до паспортния контрол, но оттам нататък те трябваше да разчитат до отлитането само на себе си… което не бе идеалното, като се имаше предвид, че фиаското Зея — Нолан бе струвало минималното влияние на УБН. Гонзалес и група местни бяха пред терминала за всеки случай, но предвид сгълчаването от Стайнлагър нямаше никаква санкция за въоръжена намеса, освен ако нещата тотално не излезеха от контрол.

Извика Гъни Танър и му съобщи, че всички трябва да напуснат Рангун възможно най-скоро. Увери го, че всичко добро, случило се през последния ден и половина, се дължи на усилията на Диваците: намирането на контейнера на пристанището, разпитът на хората на Телър, отблъскването на атаката срещу „Клуб Аватар“ и успешната евакуация на хора и инвентар в Хогуортс.

Гъни отдавна щеше да е станал офицер, ако не бе прямотата му, афинитетът му към сутрешни дегустации на уиски и склонността му към сбиване.

— Благодаря ти за добрите думи, но дай да не се заблуждаваме. Заминем ли си, ти няма да имаш достатъчно хора, за да защитиш тази конспиративна квартира. Гонзалес може да е бивш тюлен, но тук няма друг професионален военен. Господин Хекър, много яко ще те стиснат за топките!

Хекър знаеше, че Гъни е прав. Беше нереалистично да се надява, че няма да последва възмездие за цяла седмица, прекарана в нападения срещу охраната на летище, отвличане на бирмански граждани, работещи за влиятелната група „Златният слон“, стрелбата из квартала на „Клуб Аватар“, сблъсъка с армията на територията на пристанище Тилава… списъкът бе твърде дълъг, за да бъде пренебрегнат.

— Вярна преценка. Но какво можем да направим?

— Можем да отрежем главата на змията — да намерим Телър и да го убием. Натискът или ще престане, или ще експлодира. Да се оставят нещата каквито са, е покана за ответен удар във време и на място по избор на врага. Това е лошо.

— Опитваме се да открием Телър от почти цяла седмица. Знаем, че е бил изложен на силна радиация и че в момента бяга от нас.

— Търси по-упорито, но знай следното: раненият не може да избяга далече, затова в един момент спира и дава отпор. С какво разполагаш, което може да се опълчи на отряда му, ако се стигне до престрелка?

— Какво предлагаш?

— Сержанти Ърл Джерард и Леър Майкълс от „Делта“. И двамата са в седмичен отпуск и им е писнало да лентяйстват в базата за огнева поддръжка „Лили“, след като политиците решиха, че войната в Афганистан е свършила. Приклещете Телър и нека тези двамата го довършат.

— Благодаря, Гъни. Би ли казал на Майкълс и Джерард да се отбият да поговорим на четири очи…

Мобилният му иззвъня:

— Нолан.

— Боб, Сам се обажда. Къде си?

— Вкъщи. Компанията ми подслушва телефоните, така че артикулирай ясно — прехвърлянето на текст струва на данъкоплатеца сто и осемдесет долара на час.