Джеймс Паттерсон - Невидим

— Каква е била причината? — обръщам се към лейтенанта.

— Запалена свещ — казва той. — Изглежда е била на бюро и е паднала на килима. Заради килима, някакви вестници и полиуретановия матрак стаята пламнала много бързо. Жертвата изгоряла напълно, както била в леглото.

Запазвам мълчание с надежда, че той ще продължи.

— Началникът каза, че нямало следи от запалителни вещества. Каза, че изглеждало като… Ами каза: „Едно от глупавите неща, които вършат хората заспиват на запалена свещ“.

И с удобно разпръснати наоколо вестници.

— Убедени ли сте, че пожарът е възникнал в спалнята?

— Да, началникът на пожарната каза, че няма съмнение. Няма съмнение и за причината.

— Ами свещта? — настоях аз.

— Какво за нея?

— Някакви предположения как е паднала?

Не отговаря. Вероятно му се струва маловажно, но все пак колко е вероятно тази свещ да стои на бюро и просто да падне? Все пак това е затворено помещение. Не е духал силен вятър.

— Ако не възразявате, ще ви попитам нещо — казва лейтенантът. — Защо ФБР се интересува от това?

— Бих искала да ви отговоря, лейтенант. Знаете как стоят нещата.

— Ами… добре тогава.

— Ще изискате ли аутопсия?

— Не мисля, не.

— Защо не?

— Ами по една причина. Не съм убеден, че е останало нещо, на което да се направи аутопсия. И по-основателният въпрос е защо? Началникът твърди, че няма признаци за криминално деяние. Липсват данни някой да е искал да ѝ навреди и нямаме доказателства някой да го е направил.

— Точно затова ви е нужна аутопсията, лейтенант. За да съберете доказателства.

Настъпва пауза. Високоговорителят замлъква, сякаш ми е затворил телефона. Може и да го е направил. Ченгетата не обичат някой да им казва как да си вършат работата, особено ако е федерален.

— Знам защо се прави аутопсия, госпожице Докъри, но не и на всеки починал. В този случай няма нищо подозрително и според експертите…

— Разполагате с отдел по палежите, нали така? — питам. — Можете ли да им прехвърлите случая?

— Разполагаме с отдел по палежите за целия окръг, да, но не се обръщаме към него за всеки пожар, тъй като няма да им остане време да работят по истинските палежи. Кажете дали имате причина да вярвате, че в случая с Джоел Суонсън става въпрос за умишлен палеж?

— Не знам нищо за Джоел Суонсън — признавам.

— В такъв случай, струва ми се, че това е всичко. Зает съм.

— Знам, че е така, лейтенант, и съм ви много благодарна за времето, което ми отделихте. Може ли да ви помоля за още една услуга?

Звучна въздишка, достатъчно шумна, за да е убеден, че ще я чуя.

— Каква?

— Спалнята — уточнявам. — Какво можете да ми кажете за обстановката в спалнята ѝ?

Лейтенант Реслър обещава да ми изпрати информацията за спалнята на Джоел Суонсън при първа възможност. Това би могло да означава десет минути, а може и никога. Не беше зле да бях поласкала егото му малко повече; това би могло да улесни сътрудничеството ни. И въпреки това започвам да се уморявам да слушам за пожарникари, които добре знаят как да гасят пожари, но не са толкова наясно с причиняването им, и приключват случая, преди да са провели разследване. Ако това беше склад и щетите възлизат на милиони долари, биха се заровили в пепелта и да разследват докрай. При сравнително малък пожар, причината, за който е твърде очевидна, приключват разследването още, преди да са го започнали.

Острата нужда да си почина от компютъра и липсата на апетит за притоплен в микровълновата, сандвич със сирене ме карат да се захвана с чистенето на пода. Леко съм побъркана на тема чистота, а и брокерът на недвижими имоти точно това иска; той се зарадва на новината, че се нанасям, след като майка ми се премести във Флорида и обяви къщата за продан. По-лесно е да продадена къща, ако някой живее в нея. Това устройваше и мен, след като ме отстраниха от ФБР. Жилището ми в Джорджтаун надхвърляше финансовите ми възможности без месечната заплата.

Е, това е моят живот: за момента живея в къщата на майка си в Ърбана, Вирджиния, докато тя се е насочила към по-слънчевото небе на Неапол. Живея у дома, безработна и необвързана. Еми на трийсет и пет!

Щом кухненският под е почистен, сядам си на задника и се протягам. Уморена съм във всяко отношение — физически и умствено. Трябва да призная, че възлагах надежди на Букс. Директорът на ФБР се вслушваше в думите му и ако някой би могъл да ми повярва, то това е точно Букс. Въпреки това не мога да го виня. Имаше пълното право да реагира по начина, по който го направи. Вероятно точно това ме притеснява най-много.