Джеймс Паттерсон - Невидим

Въпреки това знам какво иска да каже. Отново му отговорих с онази дума: „Да“.

В моя защита отмених всичко с три месеца предизвестие. Получихме обратно депозита от залата за приема, а поканите още не бяха разпратени. Чудя се дали Букс осъзнава това предимство. Предполагам, че… не.

Представяме се на някаква жена и тя ни насочва към голямата конферентна зала, ползвана от директора на ФБР Уилям Мориарти, надолу по коридора.

Виждам как Букс се напряга с приближаването на стаята. Това е първият път, в който се връща, след като предаде документите си — въпреки възраженията на директора, — първият път, когато минава по тези коридори с тънки килими, евтини картини и въздух, наситен с вълнуващия порив на гонитбата в преследването на лошите и запазването на националната сигурност. Няма начин да е лесно за него. Поисках твърде много, при все че не заслужавам особена любезност след начина, по който постъпих с него. Паметна бележка: Букс е от добрите.

Имам предвид, че не само уреди среща, но тя е с най-високопоставеното лице. Съумя да заобиколи шефа ми Кретена, който със сигурност би я отхвърлил, ако имаше тази възможност. Радвам се, че няма да присъства на срещата.

Вратата се отваря. Начело на дългата маса седи директор Мориарти, а от лявата му страна е началникът на екипа му Нанси Пармаджорс.

От дясната му страна е заместник изпълнителният директор на Отдела за компютърни престъпления. Познат е също като Джулиъс Дикинсън. И още като Кретена.

— Мамка му — прошепвам, а Букс леко ме побутва с лакът.

Уилям Мориарти, бивш агент на ФБР, федерален прокурор, конгресмен от Ню Йорк и федерален съдия във Вашингтон, директор на ФБР от три години, светва, щом зърва Букс. Букс работеше под ръководството на Мориарти при предишната длъжност на Мориарти в Бюрото, а той не беше стигнал до настоящия си пост, като забравя хората, които е познавал.

— Получих доста дивиденти от добрата работа на този човек — обявява той пред началника на екипа си и Кретена, а те двамата се усмихват и кимат в съгласие като добри войници. — Не ми се искаше да го пускам да си отиде. Сега продава книги!

Директорът сяда и прави знак на всички останали да го последват. След това поглежда часовника си.

— Имам разговор с президента в три, така че разполагам само с десетина минути — казва.

Десет минути? За да обсъдим най-ужасния сериен убиец в страната ни?

— Заместник-директор Дикинсън ми разказа подробности — продължава — и трябва да се съглася с него, че ако това е дело на един човек, то по-невероятна история не съм чувал някога.

Кретена кима усърдно. Миг по-късно погледът му среща моя. Този мръсен нещастник. Но обещах на Букс да се въздържам. Освен това целта е Бюрото да се заеме с разследването, без значение кой ще обере лаврите.

И все пак за протокола: майната му.

— И така — заговаря отново директорът и вдига ръка, — не съм толкова наясно е подробностите, колкото Джулиъс, но от онова, което той сподели, има още нещо, за което се съгласявам с него.

Че е подъл интригант и тъпак?

— Твърде импулсивно е да се смята, че това е дело на един човек. Също така, че става въпрос за престъпления. — Мориарти поглежда към Кретена. — Джулиъс е на мнение, че не бива да бързаме да влагаме прекалено много ресурси в този проблем. Джулиъс предлага да предприемем предварително разследване.

Това ли предлага Джулиъс след внимателното преглеждане на доказателствата? Колко благородно от страна на Джулиъс!

— Букс, имаш ли желание да се включиш в екипа на Бюрото?

— Да, господин директор — отговаря Букс.

— Шефе — вдига ръка Кретена. — Предвид оттеглянето от служба на агент Букман, ще се наложи да изгладим някои подробности, свързани със завръщането му…

— Ти можеш да се справиш с това, нали Джулиъс?

— Да, шефе, разбира се.

Директорът посочва към Букс.

— Може да му стане достатъчно забавно, че да успеем да си го върнем завинаги.

Букс прочиства гърло.

— В такъв случай ще ръководя ли екипа, господин директор?

Мориарти посочва с пръст вдясно от себе си.

— Заместник-директор Дикинсън ще го ръководи и ще ми докладва.

— Вие сигурно се шегувате изричам, преди да съм се усетила.

Всички погледи се извръщат към мен. Току-що наруших единственото условие, което ми беше поставил Букс, преди да влезем, но все пак Кретена да ръководи операцията? Да не ме вземат на подбив?

Букс слага длан върху ръката ми.

— Много добре, господин директор, но аз ще имам глас в подбора на екипа, нали?