Джеймс Паттерсон - Невидим

Момиче, което разполага с ограничен бюджет, с известен вкус, но с недостатъчно пари да го демонстрира. Първата градска къща на момиче, което започва професионалния си живот.

Ще ми се да можех да снимам тази стая и да ви я покажа, защото това е същността на Америка, квинтесенцията на надеждата, започването с малки неща, но със стремеж към големи. Джоел Суонсън имаше грандиозни замисли. Беше мечтала да получи дипломата си по наказателно право и да стане борец срещу престъпността, вероятно в началото щеше да започне работа като полицай, но някой ден щеше да стигне до ФБР или дори да покори ЦРУ. Впечатляващо. Големи планове!

И така, искаше ми се да направя тази снимка за вас, но не ми е съвсем ясно как би повлияла по-нататък, как би се вписала в разказа ми. Боя се, че може да гледате снимките и да не обърнете нужното внимание на думите ми. Със сигурност психиатрите биха заключили, че ограничавам тези сеанси до устни показания от желание да ги контролирам във всеки аспект; аз просто искам да знаете онова, което ще ви позволя да узнаете, и да видите онова, което ще ви позволя да видите.

Истина е, че този тип комуникация има своите ограничения. Не можете да подушите онова, което подушвам аз, тази осезаема миризма, която се разнася от лъщящата пот по кожата им. Не можете да зърнете отчаяния им ужас, разширените ириси, разкривените устни, пребледняването им, щом осъзнаят, че най-лошият им кошмар се е сбъднал. Не можете да чуете звуците от жалния им плач, сълзливите им, изпълнени с паника задъхани молби, които излизат от стегнатото гърло. Просто няма как да изпитате моите усещания.

Ето защо ще направя всичко по силите си, за да ви помогна. Ще направя всичко по силите си, за да ви науча.

(Бележка на редактора: на фона се чуват звуците от кашляща жена.)

О, виж кой се събужда. Предполагам, че ще се наложи да ви кажа сбогом.

Хммм. Чудя се дали не ви идва в повече, дали не е прекалено бързо за вас. Вероятно първо трябва да ме опознаете, преди да ви демонстрирам този близък план. Може би е по-добре първо да потанцувам буза до буза с вас, да пийнем вино и да похапнем, да ви разкажа някой виц, да ви покажа, че разбирам кое е забавно и кое е страшно, какво харесвам и какво не.

Може би трябва да ви обясня защо правя онова, което правя.

Защо избирам точно онези, които избирам.

Защо се справям така дяволски добре с това.

Имам да ви казвам толкова много неща. Но нека да го караме бавно. Ще стигнем докрай. Дотогава вече ще можете да ме разберете. Ще намерите общ език с мен.

По дяволите, може дори да ме харесате.

А някои от вас може и да пожелаят да са на мое място.

(Край)

Събуждам се, боря се за глътка въздух, пламъците, танцуващи по тавана, отстъпват място на тъмната тиха стая. Бърша потта от очите си със завивката и се отърсвам от следите на познатия кошмар, който този път малко се различаваше: човекът в леглото не бях аз. Този път създанието в леглото беше по-красиво от мен, по-умно от мен, по-смело от мен. Този път в леглото беше Марта.

Сестра ми беше изпълнила обичайната роля в съня, съвсем същата като моята, когато съм на косъм да изгоря жива, но тя не се опитва да стигне до прозореца като мен. Тя поема въздуха и оставя пламъците да препускат по завивката, докато се плъзнат по нея и я погълнат напълно.

Сигурна съм, че нима да успея да заспя отново. Никога няма да успея. Бих започнала да си лягам рано, рано поне за мен — обикновено в десет часа, с пълното съзнание, че някъде между два и четири сутринта ще се озова погълната от пламъци и ще трябва да стана.

Ето защо си правя кафе и стартирам лаптопа си. Съобщенията с последните новини пристигат в елек тронната ми поща по всяко време през нощта, така че няма да скучая.

Правя невероятната грешка да мина покрай едно огледало и да погледна отражението си. Гледката не е красива. Първите бели корени вече са факт, а аз съм прекалено твърдоглава да си боядисвам косата, твърде горда да дам път на модерните технологии, борещи се с женското стареене, което означава да се променяш по всички възможни начини, за да прикриваш недостатъците си. Приемам, че съм направила напълно достатъчно, ако слагам съвсем малко грим, вземам душ почти всеки ден и реша косата си. Това момиче не ползва кремове против бръчки, боя за коса или повдигащ сутиен. Би трябвало да впечатля някого с подобно поведение, не е ли така? До момента не съм обградена от поддръжници.