Джеймс Паттерсон - Невидим

Като начало — малко за мен: притежавах нужната атлетичност, за да се справям със спортовете в гимназията, но тя не беше достатъчна зя по-нататъшно развитие. Получавах добри оценки в училище, но недостатъчно за Бръшляновата лига, така че се наложи да се примиря с щатския университет. Ужасно много мразя лук, независимо от вида му, дали е готвен или суров, треволяк, все едно е. Говоря три езика, въпреки че нивото на френския ми е почти срамно. И все пак мога да кажа „без лук, моля“ или функционален еквивалент на тази фраза на поне единайсет езика, като съвсем наскоро включих в бройката гръцки и албански. Предпочитам попмузика пред класическа, алтернативен рок или хеви метъл, но не признавам това пред приятелите си. Веднъж пробягах полумаратон за един час и трийсет и седем минути. В момента не тренирам редовно. И никога, абсолютно никога не пия светла бира.

Две от нещата, които ви казах току-що, не са истина.

Това обаче е: оставих много трупове зад гърба си. Повече, отколкото можете да повярвате.

Ами ти? Дори не знам кой си ти, човекът, към когото адресирам този разказ: призрачно създание, може би духът на една от жертвите ми? Мъничък демон, кацнал на рамото ми, който нашепва мрачни идеи в ухото ми. Профайлър от ФБР. Разследващ журналист. Или пък обикновен гражданин, които един ден попада на тези аудиофайлове в интернет, докато рови из компютъра си с извратена наслада, лаком за малка хапка, зрънце информация, възможността да надникне в съзнанието на умопобъркан!

Защото, разбира се, вие точно това ще направите — ще се опитате да ме разберете, да ми поставите диагноза. Ще се чувствате свободни да ми отредите място в спретнатата си класация. Ще отдадете поведението ми на майка, която не ми е показвала обич, на променило ме травматично преживяване, на душевно заболяване от Наръчник IV на психичните разстройства.

Но ето какво ще откриете всъщност може да си бъбря с вас в кварталния бар, да подрязвам съседския жив плет или да седя наблизо в самолета от Ню Йорк до Лос Анджелис и изобщо да не ме забележите. О, като се замислите за това в ретроспекция, със сигурност ще доловите нещо нередно у мен. Но в момента, в който седите срещу мен или на съседната седалка, няма да ви направя впечатление. Ще бъда просто част от събраната информация, която е изтрита на мига. Ще ви се видя напълно нормално човешко същество. Знаете ли защо?

Не, не знаете. Но аз знам. Точно затова толкова ме бива в онова, което правя. Никой никога няма да ме залови.

(Край)

Две години след откриването на книжарницата в центъра на Александрия тя още изглежда свежа и нова с червените тухли и дървените рамки, боядисани в светлосиньо. Името ѝ БУКС е изписано на витрината откъм тротоара, пълна с последните издания художествена и нехудожествена литература, а напоследък се излагат предимно детски книжки и такива с картинки.

Поемам си дъх, преди да вляза в книжарницата, и за пореден път обмислям разумността на тона решение. Почти не съм спала през последните две нощи, така че нямам други идеи.

Бутам вратата, чува се приветливото „дзън“ на камбанката и го зървам, преди той да ме е видял. Носи свободно спусната карирана риза с къс ръкав, сиви джинси и мокасини. Чувствам се странно, че го виждам без костюм и вратовръзка. Вътре мирише на нови книги и кафе. Тихо, спокойно.

Седи зад щанда и разговаря с клиента, когато ме вижда. Изненадва се, а след това се сеща да се усмихне на клиентката и пуска разделител за книги в найлоновата торбичка. Клиентката си тръгва, а той излиза иззад щанда. Избърсва длани в джинсите си и спира близо до мен.

— Здравей, Букс. — Решавам, че аз трябва да започна.

— Еми. — Дори само звученето на гласа му, плътен и доминиращ, но същевременно някак нежен, отключва толкова спомени от периода, преди да издигна въображаема стена около себе си. Забелязвам, че нежността като че ли е малко повече, вероятно заради факта, че последния път, когато се видяхме преди осем месеца, аз погребвах сестра си. Той се появи в сутринта, обявена за поднасяне на съболезнования, за да ме утеши. Дори не съм сигурна как беше разбрал — може майка ми да му се е обадила; така и не попитах — но той беше там, появи се деликатно и изневиделица, на разположение, ако имам нужда от него. Винаги беше притежавал способността да ме изненадва.

— Благодаря, че се съгласи да се видиш с мен — казвам.

— Не съм. Ти просто се появи.

— Тогава благодаря, че не ме изхвърли.