Джеймс Паттерсон - Невидим

Добре, дишай дълбоко. Не искам да я стресна. Не искам да я отблъсна с прекалено нетърпение. Не бива човек да е прекалено нетърпелив, нали така? Имам предвид, че може и да се радва на компанията ми, но да не е готова за сериозно обвързване.

Господи, на какво приличат инструментите ми. Форцепсите са разбъркани. Скоро ще се наложи да подменя длетото. Мисля да премина от десетмилиметрово на такова от осем милиметра, когато избирам ново. По-трудно е за наточване и вероятно по-трудно за почистване, но е и много по-прецизно. Всичко се свежда до прецизността. Кюретите за кости също са виждали по-добри времена. Какво става с мен? Едно време почиствах старателно инструментите си веднага щом се прибера у дома. Ето какво ми причиняваш, Мери. Разсейваш ме.

Въпреки това не възразявам да ме разсейват!

Дали имам готовност за обвързване? О, виждате ли, отново го правя — бързам прекалено много. Тя е приятно момиче, Греъм, много сладка жена. Може и да предстои нещо в дългосрочен план, но не е необходимо да вземаш решение точно сега, нито пък довечера. Карай полека. Нали така казват хората — карай полека?

Добре. Да. Така е. Ако действам твърде напористо, тя ще се отдръпне. Просто се дръж естествено, отпусни се и остави нещата да се случват от само себе си.

О, а ето и неприятната подробност за Мери: тя работи от понеделник до сряда и разполага с най-подходящите за социални контакти вечери от четвъртък до неделя. Какъв лош късмет! Това са вечерите, през които осъществявам малките си пътувания. Вечерите, през които ме няма, са нейните свободни вечери! Дали това е знак, че не ни е писано да сме заедно?

Добре, ето какво мога да направя аз. Не бива да прекалявам. Да се насладим на хубава среща в събота вечер и… да не бързаме.

Господи, използвам клишета. Но предполагам, че са станали клишета, защото са истина. Просто не бързай, отпусни се, остави отношенията да подишат като младо каберне совиньон.

Но не бива да се стига и до другата крайност — не прекарвай твърде много време в старание да покажеш незаинтересованост, да изпращаш погрешни сигнали. Не се старай прекалено. Дръж се естествено.

Да се държа естествено? Кое ми е естественото на мен?

Направо се подлудявам. Просто върви да се забавляваш, без да възлагаш много надежди. Добре. Да. В това е истината. Просто върви да се забавляваш, без да мислиш за бъдещето.

И не забравяй да подмениш острието на ножа за ампутация.

За всеки случай.

(Край)

Клепачите ми са толкова натежали, че едва ги вдигам, часовникът в кабинета ми показва четири часа. Четири сутринта. Съботната вечер настъпи и отмина без инцидент.

Грабвам телбода от бюрото си и го хвърлям по часовника, но уцелвам твърде далеч, в стената остава следа, а по мокета се посипват парченца боя. Четири последователни безсънни нощи — от сряда до събота вечерта, — а резултатът са единствено торбичките под очите ми и замъгленото зрение.

Чул удара, Букс влиза в кабинета ми, изпълнен с опасения, че може да стане жертва на летящ предмет.

— Той какво, да не би да си е взел почивка тази седмица? — крясвам. — Да не би просто да е решил: О, не, не и тази седмица? Не е в стила му. Никога не го е правил. Той е като робот. В единствената седмица, в която сме готови за него, единственият ни шанс, преди вестниците да пуснат статията и да го известят за намеренията ни, и той решава да направи проклета ваканция?

Букс се обляга на вратата.

— Знам. Не го разбирам. Все пак ще се справим. Нямаме избор…

— О, ще престанеш ли да бъдеш така ужасно хладнокръвен? — просъсквам. — Тази седмица можехме да го издебнем от засада, Букс. В кърпа ни беше вързан. Сега ще разбере, че сме по следите му.

— Не е задължително да стане така, Ем. Дори не знаем още какво ще публикуват „Трибюн“. Нека направим всичко по силите си, за да контролираме това, което можем.

Клатя глава и започвам да виждам още по-размазано. Щом погледът ми отново се фокусира, виждам статията от града, в който живееше Марта, „Пеория Таймс“, онази от миналия месец, в която се разказва как съм настоявала пред полицейското управление смъртта на Марта да се разследва като убийство, а не като случаен пожар. „Ние разбираме вълнението на госпожица Докъри — беше цитиран началникът на полицията. — Но не можем да си позволим да пилеем ресурсите си заради каприза на скърбяща сестра. Заключенията на детективите от полицията, началника на пожарната и съдебния лекар, че Марта Докъри е умряла вследствие на вдишване на дим от случайно възникнал пожар, съвпадат“.