Роберт Гэлбрейт - В служба на злото

Страйк затвори вратата на вътрешния кабинет и с Уордъл се настаниха един срещу друг от двете страни на бюрото. Поли­цаят отвори бележника си на чиста страница.

– И така, кой сред онези, които познаваш, обича да разчленява трупове и да ги праща по пощата?

– Терънс Мали – отговори Страйк след моментно колебание. – Като начало.

Уордъл не записа нищо, а го изгледа вторачено.

– Терънс Мали, Багера?

Страйк кимна.

– От престъпния синдикат Харингей?

– Колко Терънс Мали, по прякор Багера, познаваш? – попита Страйк раздразнен. – И колко от тях имат навик да пращат части от човешки тела?

– Как си се замесил с Багера, по дяволите?

– Покрай съвместна операция с отдел „Борба с порока“ през 2008 година. Разбиването на наркокартела.

– Когато беше арестуван и пратен в затвора?

– Именно.

– Мътните го взели – избъбри Уордъл. – Ами тъкмо това е. Той си е луд за връзване, току-що е излязъл и има лесен достъп до половината от лондонските проститутки. Ще трябва да започнем да претърсваме Темза за останалата част от тялото й.

– Да, но аз дадох показания анонимно. Не би трябвало да е разбрал, че имам нещо общо.

– Те си имат начини – увери го Уордъл. – Престъпният синдикат Харингей си е същинска мафия. Чу ли как той пратил чепа на Хатфорд Али на Иън Бевин?

– Да, чух – отвърна Страйк.

– А какво общо има песента? Жътвата на каквото там се изброява?

– Именно това ме тревожи – изрече бавно Страйк. – Твърде изпипано ми изглежда за човек от рода на Багера. И това ме кара да мисля, че може да е един от другите трима.

Four winds at the Four Winds Bar,

Two doors locked and windows barred,

One door left to take you in,

The other one just mirrors it . . .

Blue Öyster Cult, ‘Astronomy’

В „Бара на четирите ветрове“ четири вятъра духат, / две заключени врати и залостени прозорци, / една врата за влизане оставена е, / другата е нейно огледално отражение...

Блу Ойстър Кълт, „Астрономия“ – Б. пр.

– Познаваш четирима души, които биха ти изпратили отрязан крак? Четирима ?!

Страйк виждаше потресеното изражение на Робин, отразено в кръглото огледало край мивката, пред което се бръснеше. От полицията най-сетне бяха отнесли крайника, Страйк бе обявил деня за неработен и Робин си остана край малката гетинаксова маса в помещението, използвано по съвместителство като кухня и дневна, с втора чаша чай в ръце.

– Право да ти кажа – заговори той, като прекарваше бръснача по брадичката си, – според мен са само трима. Май направих грешка, като споменах пред Уордъл за Мали.

– Защо?

Страйк разказа на Робин историята за краткия си контакт с професионалния престъпник, който отчасти дължеше последния си престой в затвора на показанията на детектива.

– ... и тъй, сега Уордъл е убеден, че престъпният синдикат Харингей е разбрал кой съм, само че аз заминах за Ирак малко след като свидетелствах, а никога не съм чувал офицер от Отдела за специални разследвания да е бил разкриван след даване на показания пред съда. Плюс това текстът на песента не е в стила на Багера. Той не си пада по тънки нюанси.

– Но е рязал парчета от хора, убити от него, така ли? – попита Робин.

– Знам за един такъв случай. Но не забравяй, не е задължително извършилият това да е убил някого – направи уговорка Страйк. – Кракът може да е от вече наличен труп. Може да е взет от болница след ампутация. Уордъл ще провери всичко това. Няма да знаем много, докато криминалистите не излязат със заключения.

Той предпочете да премълчи ужасяващата вероятност кракът да е взет от още жив човек.

В последвалата пауза Страйк изплакна самобръсначката си под крана, докато Робин гледаше през прозореца, унесена в мис­лите си.

– Длъжен си бил да кажеш на Уордъл за Мали – заяви Робин, като се обърна отново към Страйк, който срещна погледа й в огледалото. – При положение че той вече е пратил на някого... Всъщност какво точно е изпратил? – попита тя малко притеснено.

– Пенис – отговори Страйк. Изми лицето си и го избърса с кърпа, преди да продължи: – Да, може би си права. Колкото повече си мисля за това обаче, все по-сигурен ставам, че не е той. Ей сега се връщам, трябва да сменя тази риза. Откъснах две копчета от нея, когато ти писна.

– Съжалявам – промърмори разсеяно Робин, а Страйк влезе в спалнята.

Докато отпиваше от чая, тя огледа стаята, в която седеше. Никога преди не беше влизала в мансардния апартамент на Страйк. Стигала бе само до външната врата, на която да почука, за да предаде съобщение или да го събуди в най-натоварените им и безсънни периоди. Съчетанието от кухня и дневна бе тесновато, но чисто и подредено. Практически нямаше белези на индивидуалност: различни чаши за чай, евтина домакинска кърпа, сгъната до газовия котлон; никакви снимки и декоративни предмети с изключение на детска рисунка на войник, закачена с кабърче на една от стените.