Роберт Гэлбрейт - В служба на злото

– Ти ли го прати в затвора?

– Не – отговори Страйк.

Изражението му бе станало резервирано. Робин почака, но си личеше, че няма да чуе нищо повече за Брокбанк, затова попита:

– Ами другият?

Този път Страйк изобщо не отговори. Тя си помисли, че не я е чул.

– Кой е...?

– Не искам да говоря за това – изръмжа детективът.

Впери гневен поглед в новата си халба с бира, но Робин не се остави да бъде скастрена.

– Който и да е изпратил този крак – отбеляза тя, – го е адресирал до мен.

– Добре – промърмори Страйк след кратко колебание. – Името му е Джеф Уитъкър.

Робин потрепна от шока. Не беше нужно да пита по каква линия Страйк познава Джеф Уитъкър. Вече знаеше, макар че никога не бяха обсъждали този човек.

Ранният живот на Корморан Страйк присъстваше в подробности в интернет и постоянно бе припомнян в пресата при отразяване на негов успех като детектив. Той беше незаконен и непланиран потомък на рокзвезда и жена, описвана неизменно като твърде страстен рокфен, жена, починала от свръхдоза, когато Страйк е бил двайсетгодишен. Джеф Уитъкър бе много по-младият й втори съпруг, обвинен за убийството й и впоследствие оправдан.

Седяха мълчаливо до пристигането на храната им.

– Защо ядеш само салата? Не си ли гладна? – попита Страйк, докато опразваше чинията си с пържени картофи. Както бе подозирала Робин, настроението му се подобри след поемането на въглехидрати.

– Чака ме сватба – припомни кратко.

Страйк не каза нищо. Темата за фигурата й определено беше извън самоналожените граници на техните отношения, за които той от самото начало бе решен, че не бива да стават твърде близки. Въпреки това намираше отслабването й за прекалено. По негово мнение (а дори самата мисъл отиваше отвъд въпросните граници) тя изглеждаше по-добре с по-подчертани извивки.

– Нима няма дори да ми кажеш каква е твоята връзка с тази песен? – попита Робин след още няколко минути мълчание.

Той дъвка известно време, пи още бира, поръча нова халба „Дъм Бар“ и чак тогава каза:

– Майка ми имаше върху себе си татуировка със заглавието й.

Не му беше драго да уточнява пред Робин къде точно се бе намирала татуировката. Ала вече се поразмекваше от храната и пиенето: Робин никога не бе показвала нетактичен интерес към неговото минало, а настояването й да получи информация днес бе съвършено оправдано.

– Беше любимата й песен. Blue Öyster Cult беше любимата й група. Любима дори е слабо казано. Беше обсебена от тях.

– Нима любимата й група не е била Дедбийтс? – учуди се на глас Робин, без да помисли. Бащата на Страйк на времето бе водещ вокал на Дедбийтс. Него също никога не бяха обсъждали.

– Не – отвърна Страйк и успя да докара половинчата усмивка. – Старият Джони идваше на второ място за Леда. Искала Ерик Блум, фронтмена на Blue Öyster Cult , но така и не се доб­рала до него. Един от малцината, които са й се изплъзнали.

Робин не знаеше какво да каже. Чудила се беше преди какво ли е чувството епичната секс история на майка ти да присъства онлайн, достъпна за всички. Новата бира на Страйк дойде и той отпи, преди да продължи.

– За малко не съм бил кръстен Ерик Блум Страйк – каза той и Робин се задави с водата си. Той се засмя, когато тя се разкашля в салфетката. – Да си го кажем направо, Корморан не е много по-добро, дявол го взел. Корморан Блу...

– Блу?!

– Blue Öyster Cult , не ме ли слушаше?

– Господи – ахна Робин. – Това си го премълчаваше.

– Ти не би ли го премълчавала?

– Какво означава ‘Mistress of The Salmon Salt’?

– Да пукна, ако знам. Текстовете им са безумни. Научна фантастика. Щури хрумки.

Глас в главата му: „Тя искаше да умре. Беше ‘quicklime girl’.“

Отпи още бира.

– Май че никога не съм слушала Blue Öyster Cult – каза Робин.

– Слушала си ги – възрази Страйк. – ‘(Don’t Fear) The Reaper’ [7] „(Не се бой от) Жътваря“ – Б. пр. .

– Не се... какво?

– Беше върховен техен хит. ‘(Don’t Fear) The Reaper’.

– О... ясно.

За миг Робин стъписана си бе помислила, че той й дава съвет.

Храниха се мълчаливо известно време, докато тя, неспособна да задържа повече въпроса у себе си, макяар и с надежда да не прозвучи уплашена, попита:

– Защо според теб кракът е адресиран до мен?

– Много се чудих за това – отговори той – и мисля, че трябва да го приемем като безмълвна закана, така че, докато не установим...

– Няма да спра работа – гневно отсече тя. – Няма да си стоя у дома. Матю това иска.

– Значи, говори с него?

Обадила му се беше по телефона, докато Страйк беше на долния етаж с Уордъл.