Роберт Гэлбрейт - В служба на злото

Робин бавно придвижи надолу снимките. Скоро образите на „Уитъкър на Страйк“ се смениха с тези на други Уитъкър, участвали в съдебни процеси. Кръглолик афроамериканец на име Джеф Уитъкър бе подал иск срещу съседа си, задето редовно оставял кучето си да мърси моравата му.

Защо Страйк мислеше, че бившият му пастрок (странно й бе да го приеме за такъв, при положение че беше само пет години по-възрастен от Страйк) би могъл да му е изпратил крака? Чудеше се кога ли Страйк бе виждал последно мъжа, за когото мислеше, че е убил майка му. Толкова много неща не знаеше за своя шеф. Той не обичаше да говори за миналото си.

Пръстите на Робин отново пробягаха по клавишите и тя написа „Ерик Блум“.

Първото, което й хрумна, докато се взираше в снимките на облечения в кожени дрехи рокаджия от седемдесетте, бе, че имаше досущ същата коса като на Страйк: гъста, тъмна и къдрава. Това пък й припомни Жак Бъргър и Сара Шадлок, което никак не подобри настроението й. Насочи вниманието си към другите двама, споменати от Страйк като евентуални заподозрени, но не можа да си припомни имената им. Доналд някой си? Странна фамилия, започваща с Б... Обикновено паметта й беше отлична. Страйк често й правеше комплименти за нея. Защо не можеше да си спомни?

От друга страна, и да можеше, би ли имало значение? Трудно бе да се открият чрез лаптоп двама мъже, които можеха да са навсякъде. Робин достатъчно дълго бе работила в детективска агенция, за да е наясно, че онези, които използваха псевдоними, не поддържаха постоянен адрес, самонастаняваха се в изоставени жилища, живееха под наем и не включваха имената си в избирателните списъци, лесно можеха да минат през широките дупки на мрежата на справки.

След като поседя замислена няколко минути и с чувството, че подвежда шефа си, Робин написа в търсачката „Леда Страйк“, след което с още по-големи угризения добави „гола“.

Снимката беше черно-бяла. Младата Леда позираше с вдигнати над главата ръце, а облак от дълга тъмна коса се стелеше над гърдите й. Дори на малката снимка Робин успя да различи надписа във форма на дъга над триъгълника на срамното окосмяване. Като примигна леко, сякаш като размазваше образа смаляваше вината си, Робин извади снимката в пълен размер. Не искаше да дава увеличение, а не беше и нужно. Думите ‘Mistress of’ бяха съвсем отчетливи.

В съседната баня се включи вентилаторът. Стресната и с чувство за вина Робин затвори страницата, която бе разглеждала. Напоследък Матю бе развил навик да взема назаем лаптопа й и няколко седмици по-рано го бе хванала да чете имейлите й до Страйк. Предвид това тя отново отвори уебстраницата, изчисти историята на браузъра, въведе настройките си и след миг размишление промени паролата си на ‘Don’tFearTheReaper’. Това щеше да го срази.

Когато стана от леглото, за да иде да изхвърли в кухненската мивка какаото, хрумна й, че не си бе дала труда да потърси сведения за Терънс Мали Багера. Разбира се, полицията имаше далеч по-добри шансове от нея и Страйк да открие лондонски гангстер.

„Така или иначе, е без значение – помисли си сънливо, докато се връщаше в спалнята. – Не е Мали.“

Good To Feel Hungry

Хубаво е да се чувстваш гладен – Б. пр.

Разбира се, ако имаше ум колкото едно новородено – това беше любима фраза на майка му, тая злобна кучка („Нямаш ум колкото едно новородено, глупав малък негоднико!“), – та, ако имаше ум колкото едно новородено, нямаше да проследи Секретарката в деня, след като й бе връчил крака. Само че му бе трудно да устои на изкушението, след като не знаеше кога отново ще му се удаде възможност. Подтикът да тръгне отново по петите й се беше засилил през нощта, за да я види как изглеждаше сега, след като беше отворила подаръка му.

От утре свободата му щеше да бъде силно ограничена, защото То щеше да е у дома, а То изискваше вниманието му, когато присъстваше. Да поддържа То щастливо беше много важно, защото То печелеше парите. Глупаво, грозно и благодарно за прояви на обич, То почти не забелязваше, че То го издържа.

Веднага щом изпрати То на работа сутринта, побърза да излезе и да причака Секретарката на нейната станция на метрото, което бе умно решение, защото тя изобщо не отиде в офиса. Очаквал бе пристигането на крака да наруши рутинното й ежед­невие и се оказа прав. Той почти винаги се оказваше прав.

Умееше да следи хора. В някои моменти днес носеше плетена шапка, в други беше гологлав. Ходил бе по тениска, после с яке, после с преобърнатото второ лице на якето, ту със слънчеви очила, ту без тях.