Матю Райли - Четирите легендарни царства

„Достатъчно ясно“, помисли си Джак. Ако не се броеше фактът, че никъде там долу нямаше вода. И каква беше „обичайната награда“?

— Ще трябва да побързат обаче — добави Вахерон, — защото последният боец, който напусне ямата, ще бъде възнаграден със смърт.

„Това не е добре“, помисли си Джак.

— Разбира се — продължи Вахерон, — тези Игри не биха били това, което са, ако нямахме и великолепни ловци.

Гостите на трибуната заговориха одобрително.

На сцената до Хадес застанаха две маскирани фигури.

Едната беше в черно, другата — в бяло.

Бяха с церемониални шлемове като минотаврите, но различни.

Първо, бяха доста по-високи от минотаврите — тези вероятно стърчаха с по една глава над Джак. И не бяха космати получовеци. Бяха човеци.

После, шлемовете им.

И тези бяха страховити и високотехнологични, но не бичи глави. Бяха оформени като лъвски глави, с големи гриви.

И накрая, за разлика от по-ниските минотаври, тези двама мъже не бяха с голи гърди. Имаха лека броня — нагръдници, нараменници, бойни панталони и ботуши със стоманени върхове. Единствено мускулестите им ръце не бяха прикрити.

Вахерон вдигна ръка към тях.

— Представям ви най-великите ловци на господаря Хадес, Хаос и Страх. Докато бойците опитват да се справят с лабиринта, Хаос и Страх ще ги преследват. Освен това няма други правила. Важи единствено древното правило на Арената: боецът може да задържи всичко, което успее да изнесе от бойното поле, било то оръжие, съкровище или дори зловещ трофей от победата. Желая късмет на всички. Започвайте!

При последната команда на Вахерон се разнесе силен шум и за пълно объркване на Джак едновременно се случиха няколко неща.

От тръбите по външната стена на най-горната тераса изригнаха силни струи вода.

Всички бойци се втурнаха като спринтьори на Олимпийски игри и се спуснаха през отворите в мрежата на първата тераса.

Джак се поколеба.

Какъв избор имаше? Вдигна очи нагоре към заложниците във вагона, иззад чиито решетки със страх го гледаха Лили, Алби и Скай Монстър. Ако не се състезаваше, те щяха да умрат.

„По дяволите!“ — каза си той, надяна на главата си бичия шлем и скочи през отвора.

Водната яма

Джак стъпи на сивата каменна тераса, която вече беше пълна до колене с шуртяща вода.

Отгоре се разнесе шум.

Бам! Бам! Бам! Капаците в мрежестия таван над главата му се затваряха.

Ревът на водата, която шуртеше от тръбите, беше оглушителен. Хиляди литри се изливаха в терасата всяка секунда. Тя не беше широка — може би колкото да се разминат двама души — така че се пълнеше бързо. При височина близо три метра обаче водата можеше да го залее и изправен в цял ръст.

Наблизо видя някои от другите бойци. Не губеха време.

Всички се катереха по извитата вътрешна стена на терасата, за да се спуснат на следващата, по-ниска тераса, преди тази да се е напълнила с вода.

Изведнъж цялата идея на ямата му се изясни. Когато най-горната тераса се напълнеше, щеше да започне да прелива в следващата, после в следващата.

След като водата стигнеше най-долната тераса обаче, нивото ѝ отново щеше да започне да се издига , докато не запълни цялата яма , щеше да залее конуса в средата и да стигне до мрежата най-горе.

Ако не се спуснеш надолу по терасите и после не се изкачиш по конуса в средата до стрелата на крана и изхода навреме, когато водата стигне мрежата на тавана, ще се удавиш. Джак отново се почувства като дете, което е отишло на училище неподготвено. Всички останали като че ли бяха наясно какво се иска от тях.

Водата стигна до кръста му.

Помисли си за момент, че би могъл да изчака водата да се покачи догоре и да заплува от ръба на терасата, но си спомни двамата ловци с лъвски глави, които щяха да ги преследват. Не можеше да се бави.

Така че реши да прави каквото правеха всички останали — спусна се към триметровата стена към вътрешността на ямата…

… и точно тогава видя нещо да се плъзва през една от тръбите — голямо, с противно зелено тяло на точици.

Каквото и да беше, животното изчезна под неспокойната повърхност на водата.

— Това не е добре — каза Джак на глас.

Спусна се към стената, затърси с пръсти някаква опора. Нещо голямо се блъсна в крака му точно когато успя да се надигне и да се измъкне от водата, малко преди да се приземи непохватно на долната тераса.