Матю Райли - Четирите легендарни царства

Боецът с рижата четина скочи в кофата на крана и изпълзя през отвора ѝ. Зрителите го посрещнаха с нови насърчителни възгласи и аплодисменти.

Джак изруга.

„Не искам аплодисменти. Ще съм доволен, ако просто се измъкна оттук жив.“

Протегна ръка, за да се улови за най-близката издатина на стената, но нещо сграбчи десния му крак и дръпна толкова силно, че го събори и го завлече под водата.

Гигантски сом стискаше крака му в грозната си паст!

Джак започна да рита с левия крак, докато накрая — отвратително — заби задната част на стрелата, стърчаща от подметката му, в окото на сома.

Рибата го пусна и Джак отново излезе на повърхността, задъхан.

Изведнъж от последната тераса се заизлива огромно количество вода, като непрекъснат водопад — сега всичките тераси се изливаха на дъното на ямата.

След миг водата стигна до шията му.

Имаше чувството, че и самата вода го преследва.

Посегна отново към стената на конуса и започна да се катери възможно най-бързо.

Плувнал във вода, останал без дъх, с безчувствени пръсти, търсещи следващата издатина, за която да се вкопчат, Джак се изкачваше по почти вертикалната стена, следван от надигащата се вода.

Нивото се покачваше по-бързо, отколкото той успяваше да се катери — водата първо заля коленете му, после кръста, после гръдния кош.

Джак вдигна поглед, без да престава да пълзи нагоре, за да види още колко му остава, и в полезрението му се мярна нещо бяло — нещо, което скочи от последната тераса към стената на конуса.

Беше белият ловец с лъвска глава.

Джак наблюдаваше с ужас как маскираният боец — Страх — се улови за стената на конуса над него и сграбчи глезена на един от другите бойци, които пъплеха нагоре — един от белязаните със златно минотаври, този, който бе загубил шлема си в схватката с гигантската риба преди малко.

Тогава, съвсем целенасочено, Страх се оттласна от стената на конуса и дръпна белязания минотавър във водата.

Белият лъв и минотавърът паднаха във водата съвсем близо до Джак.

Получовекът се появи на повърхността първи, заразмахва ръце, напрегна сили, за да се добере отново до стената. Страх обаче го сграбчи отдолу и го завлече под водата .

За един кратък миг Джак потопи глава и в ограничения звуков спектър на водната среда чу механичното свистене на въздушен регулатор на акваланг.

И си даде сметка — в лъвската маска, която носеше Страх, имаше някакъв дихателен апарат.

Това не беше честна битка.

Страх щеше да държи минотавъра под водата, докато го удави…

Още щом си го помисли, нещо голямо изплиска водата от другата му страна и някаква силна ръка изведнъж сграбчи десния му крак.

Беше другият ловец, черният лъв, наречен Хаос.

Издърпа Джак надолу с нечовешка сила и той едва успя да поеме въздух за последен път, преди главата му да потъне под водата.

Под водата.

Настъпи злокобна тишина, в сравнение с рева на бучащите водопади горе.

Джак видя Хаос под себе си — стискаше десния му крак, теглеше го надолу и дишаше през маската си.

Видя до себе си и златния минотавър — все още в ръцете на белия лъв, Страх — бореше се отчаяно, после изведнъж се отпусна безжизнен и просто се понесе във водата, мъртъв.

Джак опита да си помогне със стрелата, забита в подметката му, както преди малко бе успял да прогони рибата. Насочи я към гърлото на Хаос и ритна, но стрелата се плъзна по защитната броня на шията му без никакви последствия.

Боже…

Хаос продължаваше да стиска другия му крак.

Джак започна да се извива, да размахва ръце, да рита, докато — при едно рязко дръпване — възголямата кубинка не се изхлузи от крака му.

Той намери опора в лъвския шлем на Хаос и се оттласна нагоре. Изскочи на повърхността задъхан.

Благодарение на надигащата се вода, когато Джак излезе отново на повърхността, вече беше на около две трети от височината на конуса.

Това беше добре, но и зле.

Добре, защото беше по-близо до върха.

Зле, защото при темповете, с които се изкачваше досега, водата щеше да го залее, оставаше да пропълзи и по рамото на крана, за да стигне до изхода.

Стисна зъби. Обзе го мрачна решимост.

„Няма да умра тук.

Не мога да се откажа сега. Ще премина през всичко това.“

Улови се за най-близката опора в стената и започна да се катери — бързо, възможно най-бързо, за да изпревари надигащата се вода.