Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Няма да откажа, ако предложите и на мен – заяви безсрамно, докато масажираше дясното си коляно. – Налага се да сваля протезата си, имате ли нещо против?

– Хубаво, свалете я. Какво искате?

– И за мен скоч, моля – каза Страйк, като остави револвера на масичката до бронзовата жаба, нави крачола си нагоре и направи знак с очи на Робин да седне и тя.

Кинвара наля уиски във втора чаша, а Страйк се зае да сваля протезата си. Когато се извърна да му подаде питието, Кинвара се загледа заинтригувана как Страйк отстранява изкуствения си крак и отклони очи, когато на показ излезе възпалената тъкан. Страйк подпря протезата на меката табуретка и спусна обратно крачола си.

– Много благодаря – каза той, като пое уискито от нея и отпи.

Притисната в безизходица с човек, който не можеше да ходи, на когото на теория би трябвало да е благодарна и току-що му бе сервирала питие, Кинвара нямаше какво друго да стори, освен също да седне с каменно изражение.

– Всъщност, госпожо Чизъл, бездруго се канех да ви се обадя по телефона, за да потвърдите някои неща, които чухме от Теган по-рано – заговори Страйк. – Може да го направим сега, ако желаете, че да ни се махне от главата.

С леко потръпване Кинвара хвърли поглед към празното огнище, а Робин се обади услужливо:

– Искате ли аз да...

– Не – тросна се Кинвара. – Сама мога да го свърша.

Тя отиде до дълбокия кош край камината и измъкна от него стар вестник. Докато Кинвара подреждаше върху смачкания вестник трески и подпалки, Робин успя да улови погледа на Страйк.

– Има някой горе – изрече само с устни, но не беше сигурна, че той я е разбрал. Просто вдигна вежди и отново се обърна към Кинвара.

Бе запалена клечка кибрит. Вестникът и подпалките пламнаха. Кинвара взе чашата си, върна се до масата с питиетата, където я допълни с още чист скоч, и като загърна по-плътно палтото около себе си, отиде до камината, избра голяма цепеница и я пусна върху пламъците, след което отново се отпусна на канапето.

– Е, казвайте – подкани тя Страйк. – Какво искате да знаете?

– Както казах, днес разговаряхме с Теган Бутчър.

– И?

– И вече знаем за какво са изнудвали мъжа ви Джими Найт и Герайнт Уин.

Кинвара не показа изненада.

– Казах им на онези глупави момичета, че ще го установите – сви рамене тя. – На Изи и Физи. Всички наоколо бяха наясно с какво се занимава Джако Кент в хамбара. То се знаеше, че някой ще се разприказва.

Тя пое глътка уиски.

– Сигурно знаете всичко за бесилките, за момчето в Зимбабве?

– Имате предвид Самюъл ли? – реши да блъфира Страйк.

– Точно него. Самюъл Му... Мудрап или нещо такова.

Огънят внезапно се разгоря, около цепеницата се издигнаха пламъци и от нея се изсипа дъжд от искри.

– В мига, когато научихме за обесеното момче, Джаспър се разтревожи, че става дума за неговите бесилки. Но вие знаете всичко, нали? Че имаше две бройки? Ала само едната стигна до правителството. Другата замина нанякъде, отвлякоха камиона или нещо такова. И тъй се озовала насред нищото. Снимките са доста потискащи без съмнение. Във Външното министерство смятат, че става дума за сгрешена самоличност. Джаспър не виждаше как могат да бъдат проследени до него, но Джими каза, че има доказателство за това. Знаех си, че ще научите – изрече тя с горчиво задоволство. – Теган е ужасна клюкарка.

– И за да сме наясно – подхвана Страйк, – когато Джими Найт за пръв път дойде тук да ви види, искал е своя дял и този на Били за двата комплекта бесилки, които баща му е оставил завършени преди смъртта си, така ли е?

– Точно така – отвърна Кинвара и отпи уиски. – Струваха осемдесет хиляди двете. Той поиска четиресет.

– Но вероятно – каза Страйк, който си припомни думите на Чизъл, че Джими е дошъл пак след първия си опит да получи пари и е поискал намалена сума – съпругът ви го е информирал, че е получил плащане само за едната, тъй като другата е била открадната при транспортирането?

– Да – потвърди Кинвара. – Така че Джими поиска двайсет хиляди, но ние ги бяхме похарчили вече.

– Как приехте претенцията на Джими, когато дойде да ви иска пари за пръв път?

На Робин й се стори, че лицето на Кинвара порозовя, но може би се дължеше на ефекта от уискито.

– Ако искате да знаете истината, виждах, че има право да претендира за тях. Половината сума се полагаше на момчетата Найт. Такава беше уговорката, докато Джако Кент беше жив, но Джаспър зае позицията, че Джими не може да претендира за дял от откраднатата бесилка, при това той ги беше съхранявал в хамбара си и бе поел разноските по транспортирането и прочие. Заяви, че Джими не може да го съди, дори да поиска. Той не харесваше Джими.