Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Аз знам едно – каза Оливър. – Имал е много причини да се самоубие.

– Какви например? – попита Страйк със застинала над листа химикалка.

– Жена му е щяла да го напусне...

– Предположение – подхвърли Страйк, докато пишеше.

– Изгубили са бебе, синът му е умрял в Ирак, семейството твърди, че се държал странно, много пиел и прочие, а и е имал сериозни парични проблеми.

– Така ли? – попита Страйк. – Какви точно?

– Изгубил е почти всичко по време на кризата през 2008 година – уточни Оливър. – А после и... онова, което вие двамата сте разследвали.

– Знаеш ли къде са били изнудвачите по времето на...

Оливър направи бързо инстинктивно движение, при което едва не разля кафето си. Наведе се към Страйк и просъска:

– По този въпрос съществува пълна възбрана, ако не сте чули.

– Да, чухме – кимна Страйк.

– Е, по една случайност аз си държа на службата.

– Добре – отвърна Страйк невъзмутимо, но понижи глас. – Ще перефразирам въпроса си. Проверили ли са движенията на Герайнт Уин и Джими...?

– Да – потвърди отсечено Оливър. – И двамата имат алибита.

– Какви по-точно?

– Първият е бил в Бърмъндси с...

– Да не би с Дела? – изтърси Робин, преди да успее да се спре. Мисълта сляпата жена да осигурява алиби на Герайнт й се стори някак неприлична. Беше си създала впечатление, независимо дали наивно, или не, че Дела стои настрани от криминалните действия на съпруга си.

– Не – натъртено отговори Оливър. – И трябва ли да използваме имена?

– С кого е бил тогава? – попита Страйк.

– Със служител. Твърди, че са били заедно и човекът го е потвърдил.

– Имало ли е други свидетели?

– Не знам – отвърна Оливър. – Предполагам, че да. Алибито ги удовлетворява.

– Ами Джи... другият човек?

– Бил е в Ист Хам с приятелката си.

– Нима? – подхвърли Страйк, като продължаваше да води записки. – Видях да го отвеждат в полицейски ван вечерта преди смъртта на Чизъл.

– Пуснали са го с предупреждение. Но – додаде тихо Оливър – изнудвачите обикновено не убиват жертвите си, нали?

– Не и ако получават пари от тях – потвърди Страйк, като още пишеше. – Но Найт не е получил.

Оливър погледна часовника си.

– Още две неща – изрече Страйк с равен тон, като лакътят му все още затискаше плика със сведенията за Иън Наш. – Ванеса знае ли нещо за телефонен разговор, който Чизъл е провел със сина си сутринта, преди да умре?

– Да, спомена нещо за това – каза Оливър и запрелиства бележника си, за да открие информацията. – Да, направил е две обаждания след 6 сутринта. Първо до жена си и после до сина си.

Страйк и Робин се спогледаха.

– Знаехме за обаждането до Рафаел. Значи е звънял и на съпругата си?

– Да, първо на нея.

Оливър като че правилно разчете реакцията им, защото добави:

– От съпругата са свалени всички подозрения. Тя е първата, която са разследвали, след като са се уверили, че не е налице политически мотив. Съсед я е видял да влиза в къщата на Ебъри Стрийт предишната вечер и да излиза малко след това с пътна чанта два часа преди връщането на съпруга й. Таксиметров шофьор я качил малко по-надолу на улицата и я откарал до Падингтън. Има я заснета на камера как пътува във влака до там, където живее... Оксфордшър ли беше? Очевидно при пристигането й в къщата е имало някой, който може да потвърди, че е пристигнала там преди полунощ и не е заминавала повече, докато не са пристигнали от полицията, за да я уведомят за смъртта на съпруга й. Има много свидетели на цялото й придвижване.

– Кой е бил в къщата с нея?

– Не знам – погледът на Оливър се насочи към плика, все още затиснат под лакътя на Страйк. – И това наистина е всичко, с което разполагам.

Страйк бе попитал всичко, което го итересуваше, и бе получил няколко неочаквани сведения, включително за охлузванията по лицето на Чизъл, лошото му финансово състояние и телефонния разговор с Кинвара рано сутринта.

– Много ни помогна – каза той на Оливър и плъзна плика по масата към него. – Признателни сме ти.

Оливър изглеждаше облекчен, че срещата е приключила. Изправи се и след още едно забързано ръкуване и кимване към Робин излезе от кафето. Когато се скри от поглед, Робин се облегна на стола си и въздъхна.

– Защо е това мрачно изражение? – попита я Страйк и допи чая си.

– Ще е най-кратката задача в цялата ни история. Изи иска да докажем, че го е извършила Кинвара.

– Тя иска истината за смъртта на баща си – уточни Страйк и се усмихна на скептичното й изражение. – Е, да, надява се да е била Кинвара. Ще видим дали не можем да разбием тези алибита. Аз отивам в Улстоун в събота. Изи ме покани в Чизъл Хаус, за да се запозная със сестра й. Ще дойдеш ли? Предпочитам да не шофирам при сегашното състояние на крака ми.