Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Да, разбира се – побърза да каже Робин.

Идеята да замине извън Лондон заедно със Страйк, та макар и за един ден, беше толкова привлекателна, че тя не си даде труда да помисли дали Матю няма планове, но в светлината на ненадейното им примирие не очакваше той да й създаде затруднения. Все пак не беше ходила на работа цяла седмица и половина.

– Ще вземем ленд роувъра – заяви тя. – По-добър е за провинциалните пътища от твоето беемве.

– Ще ти се наложи отклонителна тактика, ако онзи папарак още те наблюдава – напомни Страйк.

– Мисля, че с кола ще му се измъкна по-лесно, отколкото пеша.

– Май че да – съгласи се Страйк.

Робин притежаваше професионално шофьорско свидетелство. Макар никога да не й го бе казвал, тя бе единственият човек, на когото той се оставяше да го вози на драго сърце.

– В колко часа трябва да сме в Чизъл Хаус?

– В единайсет – отговори Страйк. – Но възнамерявам да прекараме в околността целия ден. Искам да погледна старата къща на семейство Найт, докато сме там. – Той се поколеба. – Не си спомням дали ти казах... Задържах Баркли под прикритие при Джими и Флик.

Беше се приготвил тя да се подразни, че не го е обсъдил с нея, за недоволство, задето Баркли работи, а тя не, или за напълно основателния въпрос на какво си играе при това финансово състояние на агенцията, но Робин просто подхвърли по-скоро развеселена, отколкото ядосана:

– Много добре знаеш, че не си ми казал. Защо го задържа там?

– Защото имам някакво шесто чувство, че се върти някаква загадка около братята Найт.

– Винаги си ме учил да имам резерви към шестото чувство.

– Ама никога не съм твърдял, че не съм лицемер. И се приготви за още нещо – добави Страйк, като станаха от масата. – Рафаел ти е много сърдит.

– И защо така?

– Изи твърди, че си паднал по теб. Бил ядосан, че си се оказала детектив под прикритие.

– О – промълви Робин. – Лека руменина плъзна по лицето й. – Е, сигурна съм, че скоро ще му мине. Той е точно такъв тип.

„Мислех си кое ни събра поначало и ни държи тъй свързани един с друг.“

Страйк бе прекарал много часове от живота си да се чуди с какво предизвикваше нацупено мълчание у жената край себе си, която и да бе тя. Най-доброто, което можеше да се каже за продължителното мусене на Лорелай в петък вечер, бе, че поне Страйк знаеше с какво точно я е засегнал, и дори бе готов да признае неудоволствието й за основателно до известна степен.

Пет минути след като пристигна в апартамента й, Изи му звънна по мобилния телефон отчасти да му каже за писмо, което получила от Герайнт Уин, но най-вече, както му стана ясно, да побъбрят. Не беше първата сред клиентите му, която си въобразяваше, че си е купила заедно с детективски услуги и нещо средно между отец-изповедник и психотерапевт. Изи даваше всички признаци, че си е наумила да прекара петъчната вечер в разговор със Страйк, а флиртуването, загатнато при докосването на коляното по време на последната им среща, по телефона беше още по-изявено.

Тенденция да обмислят Страйк като потенциален любовник не бе рядко срещана у крехките и самотни жени, с които го срещаше професионалният му живот. Никога не бе спал с клиентка въпреки наличните понякога изкушения. Агенцията означаваше твърде много за него, но дори Изи да го привличаше, би запазил антисептичния си професионален маниер, защото в съзнанието му тя щеше да си остане завинаги опетнена от асоциацията с Шарлот.

Въпреки искреното му желание да съкрати телефонния разговор – Лорелай бе сготвила и изглеждаше особено прелестна в сапфиреносиня рокля, напомняща нощница, – Изи се оказа лепка и половина. На Страйк му отне три четвърти час да се откачи от клиентката си, която се смееше високо и продължително и на най-леките му шеги, та нямаше как Лорелай да не разбере, че на отрещния край на линията е жена. Едва се бе отървал от Изи и бе започнал да й обяснява, че става дума за съсипана от скръб клиентка, когато се обади Баркли да докладва за Джими Найт. Самият факт, че Страйк бе приел второто обаждане, макар то да бе по-кратко, в очите на Лорелай го правеше оскърбител.

С Лорелай се срещаха за пръв път, след като тя бе оттеглила обяснението си в любов. Обиденото й поведение по време на вечерята подкрепи мрачното убеждение на Страйк, че тя никак не желаеше връзката им да продължи без ангажименти и се бе вкопчила в мисълта, че ако престане да му оказва натиск, той сам ще осъзнае колко е влюбен в нея. Ала говоренето му по телефона близо час, докато вечерята бавно се изсушаваше във фурната, бе попарило надеждите й за съвършената среща и за ново начало на отношенията им.