Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Експертизата е твърде ясна. Не знам колко технически подробности са ви нужни.

– Минимум – отвърна Страйк. – Кажи как са нещата в общи линии.

– Чизъл е поел около 500 милиграма амитриптилин, разтворен в портокалов сок, на празен стомах.

– Това е солидна доза, нали? – попита Страйк.

– Сама по себе си би могла да е фатална дори без хелия, но нямаше да подейства така бързо. От друга страна, той е имал сърдечно заболяване, което би го направило по-податлив. Амитриптилинът причинява аритмия и спиране на сърцето при свръхдоза.

– Популярен метод за самоубийство ли е?

– Да – отговори Оливър, – но изобщо не е толкова безболезнен, колкото хората се надяват. Повечето от субстанцията още е била в стомаха му. Много малки следи в дванадесетопръстника. Всъщност го е убило задушаването, което става ясно след направения анализ на белите дробове и на мозъчна тъкан. Предполага се, че амитриптилинът е бил за застраховка.

– Отпечатъци по чашата и кутията с портокалов сок?

Оливър отгърна на нова страница в бележника си.

– По чашата има отпечатъци само от Чизъл. Открили са кутията от сока празна в кофата за боклук, също с отпечатъци на Чизъл по нея, както и други. Нищо подозрително. Точно онова, което може да се очаква при покупка. Сокът вътре няма индикации за добавени примеси. Медикаментите са влезли директно в чашата.

– А контейнерът с хелий?

– По него има отпечатъци на Чизъл и други. Нищо подозрително. Също като с кутията от сок – нормалните отпечатъци при покупка.

– Амитриптилинът има ли вкус? – попита Робин.

– Да, горчив е – отвърна Оливър.

– Имал е нарушена сетивност за мирис и вкус заради травмата в главата – припомни Страйк на Робин. – Може да не го е вкусил.

– Би ли причинил отпадналост? – попита Робин Оливър.

– Вероятно, особено след като не е привикнал да го взема, но хората могат да проявят неочаквани реакции. Може да е бил превъзбуден.

– Има ли следа как или къде са били стрити хапчетата? – поиска да узнае Страйк.

– В кухнята. Има следи от прах по хаванче и чукало.

– Отпечатъци?

– Неговите.

– Знаеш ли дали са тествали хомеопатичните таблетки? – попита Робин.

– Кое? – учуди се Оливър.

– На пода имаше тубичка с хомеопатични таблетки. Настъпих я – обясни Робин. – Лахесис.

– Нищо не знам за тях – каза Оливър и Робин се почувства малко глупаво, че ги е споменала.

– Имаше следа върху опакото на дланта му.

– Да – кимна Оливър и се върна няколко страници назад. – Протърквания по лицето и малък отпечатък върху ръката.

– И по лицето също ли? – изненада се Робин и ръката й, хванала сандвича, застина.

– Да – каза Оливър.

– Някакво обяснение? – осведоми се Страйк.

– Питаш се дали торбичката не е надяната насила върху главата му – повече като изявление, отколкото като въпрос изрече Оливър. – Същият въпрос занимава и MI5. Знаят, че не си е направил охлузванията сам. Няма нищо под ноктите му. От друга страна, няма белези по тялото, които да показват насилие, стаята не е в безпорядък, няма следи от борба...

– Освен огънатата сабя – отбеляза Страйк.

– Все забравям, че двамата сте били там. – Знаете всичко.

– Белези по сабята?

– Неотдавна е била почистена, но по дръжката има пръстови отпечатъци на Чизъл.

– Кой е предполагаемият час на смъртта?

– Между 6 и 7 сутринта – отговори Оливър.

– Но той беше напълно облечен – посочи Робин.

– От това, което чух за него, бил е от онзи тип хора, дето няма да се оставят и мъртви да ги видят по пижама – сухо изрече Оливър.

– Значи от управлението клонят към самоубийство? – поинтересува се Страйк.

– Неофициално мога да заявя, че вероятно ще оставят заключението открито. Налице са несъответствия, които имат нужда от обяснение. Разбира се, знаете за отворената врата. Повредена е. Не се затваря, ако не я блъснеш силно, но понякога отново се отваря, ако бъде затръшната прекалено силно. Така че фактът, че е била отворена, може да се отдаде на случайност. Чизъл може да не е осъзнал, че я е оставил открехната, но със същата сила един убиец може да не е бил наясно за номера със затварянето й.

– Случайно да знаеш колко ключа е имало за външната врата? – попита Страйк.

– Не – отвърна Оливър. – Разбирате, че с Ванеса трябваше да се престорим на небрежно любопитни, когато задавахме всички тези въпроси.

– Той е мъртъв чиновник от правителството – отбеляза Страйк. – Не се е налагало да звучите чак толкова небрежно.