Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Произнася се Чизъл.

– ...говорех за това, как се забърка в ядове с твоето промъкване в парламента!

– Не се бой, Мат. Ще се погрижа да уведомя полицията, че ти си бил против. Дума да не става да проваля изгледите ти за повишение.

Само че тя не беше сигурна, че вторият мъж, който я разпита, беше от полицията. Беше облечен в тъмносив костюм, говореше тихо и не уточни къде работи. На Робин той й се видя далеч по-плашещ, отколкото полицаите предишния ден, макар на моменти те да стигаха почти до агресивност. Робин каза на новия разпитващ всичко, което бе чула и видяла в Камарата на представителите, като пропусна само странния разговор между Дела Уин и Аамир Малик, който бе уловен на второто подслушвателно устройство. Тъй като срещата им се бе провела зад затворена врата след нормалното работно време, тя би могла да е чула какво си казват само чрез поставен бръмбар. Робин успокои съвестта си, като изтъкна пред себе си, че разговорът не би могъл да има нещо общо със смъртта на Чизъл, но когато напусна сградата за втори път, глождеха я угризения и ужас. Дотолкова бе погълната от тях, че водена, както се надяваше, от пристъп на параноя заради досега си със службите по сигурността, се обади на Страйк от уличен телефон край метрото, вместо да използва мобилния си.

– Току-що излизам от нов разпит. Почти сигурна съм, че човекът беше от MI5.

– Очакваше се – каза Страйк и тя потърси утеха в спокойния му тон. – Длъжни са да те проверят, да се уверят, че си онази, която твърдиш, че си. Няма ли къде другаде да идеш освен у дома? Не мога да повярвам, че репортерите още не са ни погнали, но ще се случи всеки момент.

– Бих могла да си ида в Машам – отвърна Робин, – но ако искат да ме намерят, непременно ще пристигнат. Нали там ме откриха след историята с Изкормвача.

За разлика от Страйк, тя нямаше свои близки, в чиито анонимни домове би могла да изчезне. Всичките й приятели бяха и такива на Матю и тя не се съмняваше, че и те като съпруга й ще се боят да приютят някой, представляващ интерес за службите на сигурността. В безизходицата си се върна на Албъри Стрийт.

И все пак репортерите не дойдоха, при все че вестниците отразяваха надълго и нашироко темата за Чизъл. В „Мейл“ вече бяха пуснали материал на две страници за превратностите и скандалите, изпълвали живота на Джаспър Чизъл. „ Някога споменаван като възможен премиер“, „сексапилната италианка Орнела Серафин, любовната му връзка с която разруши първия му брак“, „сочната красавица Кинвара Ханрати, с трийсет години по-млада от него“, „големият му син Фреди Чизъл загина във войната в Ирак, безрезервно подкрепяна от бащата“, „най-малкото му дете Рафаел, чието безразсъдно шофиране под влияние на наркотици доведе до смъртта на млада майка“.

Цитираха се и изказвания на приятели и колеги: „ ярък ум, невероятно способен министър, един от интелигентните млади хора в обкръжението на Тачър“, „ако не бе белязаният му от смутове личен живот, няма висоти, които той не би достигнал“, „публичната му личност се характеризираше с избухливост и дори суровост, но онзи Джаспър Чизъл, когото познавах в „Хароу“, беше умно и духовито момче“.

Изминаха пет дни на журналистическа активност по случая и все пак загадъчното въздържание на репортерите от контакти със Страйк и Робин продължаваше и не бе отпечатана нито дума за изнудване.

Сутринта в петъка след откриването на трупа на Чизъл Страйк си седеше кротко до кухненската маса на Ник и Илза, а от прозореца зад него струеше слънчева светлина.

Домакините му бяха на работа. Ник и Илза, които от няколко години правеха опити за бебе, бяха осиновили две котенца, които Ник бе настоял да кръстят Оси и Рики на двамата играчи на „Тотнъм“, на които се бе възхищавал като тийнейджър. Котките, които едва отскоро се бяха съгласили да сядат в скутовете на осиновителите си, никак не останаха доволни от пристигането на големия и непознат Страйк. Като се озоваха сами с него, бяха потърсили убежище върху стенния шкаф в кухнята. В момента той се усещаше наблюдаван от четири бледозелени очи, които следяха отвисоко всяко негово движение.

Не че особено много се движеше в момента. През последния половин час бе практически неподвижен, докато разглеждаше снимките, направени от Робин на Ебъри Стрийт, които за удобство бе принтирал в кабинета на Ник. Накрая, като накара Рики да скочи с настръхнала козина, отдели девет от снимките и събра другите в купчинка. Докато Страйк разглеждаше избраните изображения, Рики се настани долу, като размахваше връхчето на черната си опашка и очакваше следващия ход на детектива.