Дэн Симмонс - Замръзване

— Наех добър частен детектив.

На въпроса относно новината за заведеното срещу него съдебно дело за сто милиона долара, Фриърс обясни, че води битка с рака на дебелото черво и вероятно няма да живее достатъчно дълго, за да защити името си в съдебната зала. Той заяви, че Емилио Гонзага и Стивън Фарино са убийци и насилници на деца и че сега щеше да им се наложи да живеят с това бреме. За разлика от него.

— Изключи проклетото нещо — нареди Курц от болничното си легло. Мразеше Лари Кинг.

Арлен изгаси телевизора, но запали цигара противно на всички болнични правила.

На шестия ден след клането Арлен влезе в болничната стая на Курц и намери леглото му празно. Когато шефът ѝ се върна пребледнял, треперещ и бутащ стойката на системата си, не каза къде е ходил, но тя знаеше, че е бил на горния етаж, за да посети Рейчъл, която вече беше в самостоятелна стая. Лекарите бяха спасили останалия ѝ бъбрек и вече се възстановяваше. Гейл беше подала необходимите документи, за да стане законен настойник на момичето и всяка вечер двете прекарваха часове наред заедно, когато жената свършеше работа.

На седмия ден, сряда, Арлен дойде с брой на „Ю Ес Ей Тудей“ — Емилио Гонзага беше намерен същата сутрин в Ню Йорк, натъпкан в багажника на „Шевролет Монте Карло“, паркиран близо до рибния пазар, с два .22-калиброви куршума в тила. „Дело на професионалист“, казваха експертите в подобни случаи. Същите експерти спекулираха, че Петте фамилии се бяха намесили, за да сложат край на тази лоша публичност. „Много са сантиментални, когато стане въпрос за деца“, заяви един от източниците.

Курц вече не беше в болницата на седмата сутрин. Беше се изписал сам през нощта, тъй като през вечерта един любопитен журналист намина край болничната му стая, за да го попита дали той не е този „добър частен детектив“, споменат от Джон Уелингтън Фриърс.

Арлен провери офиса и „Ройъл Делауеър Армс“, но шефът ѝ само беше взел някои основни неща от двете места и бе изчезнал.

Седмицата, в която Джо изчезна, Арлен трябваше да изнесе всичко от офиса им в мазето, за да може градската управа да събори сградата. Гейл и още няколко приятели ѝ помогнаха с изнасянето. Арлен прибра компютрите, документацията и всичко останало в гаража си в Чийктуага.

Седмица след това Анджелина Фарино Ферара ѝ се обади.

— Слуша ли новините? — попита я тя.

— Гледам да не го правя — отвърна секретарката.

— Пипнали са Малкия Скаг. Намушкали са го единадесет пъти на двора в „Атика“ миналата вечер. Предполагам, че затворниците, също като шефовете на Петте фамилии, не обичат педофили.

— Мъртъв ли е? — попита секретарката.

— Не. Намира се в някакво добре охранявано болнично заведение. Не позволяват дори на мен — единствената му роднина — да го посетя. Ако оживее, ще го преместят от „Атика“ на друго място, което няма да разкрият.

— Защо ми казваш всичко това?

— Помислих си, че Джо ще иска да знае, ако случайно се чуеш с него. Двамата говорите ли си?

— Не. Нямам представа къде е.

— Е, ако ти се обади, кажи му, че искам да поговорим някой път. Нямаме недовършена работа помежду си, но може да имам някои бизнес предложения за него.

— Ще кажа на господин Курц, че си се обаждала.

Същият следобед Арлен получи чек на стойност 35 000 долара от Джон Уелингтън Фриърс. Бележката към него гласеше единствено: „Сватбени камбани точка ком“. Секретарката вяло си спомняше, че му беше споделила за идеята в деня, в който бяха в къщата ѝ. Същата вечер по новините съобщиха, че цигуларят е влязъл в болница — не беше окръжната на Ери, а скъпа частна болница в предградията. След няколко дни вестниците обявиха, че Фриърс е на командно дишане и е в кома.

Три седмици и половина след клането на гарата вече нямаше почти нищо във вестниците освен продължаващата поредица от оставки, разследвания и комисии. В срядата на ранния март Рейчъл се прибра в къщата на Гейл на „Колвин авеню“. Арлен им отиде на гости на следващия ден и им занесе домашно приготвена торта.

Рано на следващата сутрин някой позвъни на звънеца на секретарката. Тя седеше на кухненската маса, пушеше първата си цигара за деня, пиеше кафе и се взираше в неотворения вестник. Звънецът я стресна. Арлен остави кафето си, но взе цигарата и .357-калибровия магнум, който държеше в шкафа. Надникна през прозореца, преди да отвори вратата.

Беше Курц. Изглеждаше ужасно. Косата му беше разчорлена, не се бе бръснал от няколко дни, лявата му ръка все още беше в слинг, а дясната му китка в гипс, и стоеше изпънат като струна, сякаш счупените му ребра все още го боляха.