Дэн Симмонс - Замръзване

— Пипнахме го — извика Брубейкър, след което прекоси открития под на ротондата към отпуснатия на пейката човек. Майърс го последва.

Хансън падна на колене и зачака предстоящите изстрели от един или няколко от мецанините горе. Курц беше прекалено умен, за да го неутрализират толкова бързо. Нали? Това трябваше да е засада.

Не последва стрелба.

Хансън използва очилата си за нощно виждане, за да провери най-тъмните кътчета под мецанините, докато се придвижваше внимателно около ротондата. Придържаше се към стената и беше насочил автомата си към всяка пейка или порутена будка, които можеха да осигурят някакво прикритие.

Нищо.

— Мъртъв е! — провикна се Майърс и гласът му заехтя.

— Да, но кой, мамка му, е този? — попита Брубейкър. — Не виждам лицето му през тези шибани джаджи.

Хансън беше на по-малко от пет метра от двамата детективи и трупа, когато лъчът на фенерчето на Брубейкър лумна като фосфорна бомба в очилата му за нощно виждане.

Капитанът потърси укритие зад една от пейките и зачака отгоре да полетят изстрели.

Нищо.

Той махна собствените си очила и погледна към Брубейкър, чието фенерче се местеше насам-натам.

Мъжът с черното яке беше мъртъв — поне три куршума го бяха уцелили в гърдите и един в гърлото. Не беше Курц. Този бе закопчан с белезници за една тръба, а тялото му бе отпуснато върху пейката. Хансън успя да види лицето му — очите на трупа бяха ококорени и изпълнени с ужас. Устата му беше запушена с тиксо, което обхващаше и цялата му глава. Титаниевият куфар на Хансън беше залепен със сиво тиксо за лявата му ръка.

Майърс извади портфейл от джоба на убития. Хансън залегна, тъй като очакваше да последва експлозия.

— Доналд Лий Рафърти — прочете на глас дебелото ченге. — „Локус Лейн“ 1016, Локпорт. Този е донор на органи.

Брубейкър се засмя.

— Кой, по дяволите, е Доналд Лий Рафърти? — учуди се Майърс. Двамата детективи започнаха да осъзнават колко са уязвими.

Брубейкър изгаси фенерчето. Хансън ги чу как си слагат очилата за нощно виждане.

Капитанът се придвижи приклекнал към триото, сложи лявата ръка на трупа на пейката и отвори куфара. Беше празен.

Що за глупава шега е това? Той много добре знаеше кой е Доналд Рафърти, помнеше осиновената му дъщеря в болницата и беше наясно за връзката му с Джо Курц и с мъртвата му партньорка, Саманта Филдинг, отпреди дванадесет години. Но нищо не се връзваше. Ако Курц наистина искаше да получи пари чрез изнудване, защо му трябваше да разиграва цялата тази идиотщина? Ако целта му беше да го убие, защо си създаваше всички тези усложнения? Дори бившият частен детектив да имаше същите очила за нощно виждане, нямаше начин да различи самоличността на полицаите в ротондата. Би трябвало да стреля, когато има ясна видимост.

Ако все още беше тук.

Хансън внезапно усети как студът на това място се прокрадва в него. Бяха му необходими няколко секунди, за да разбере какво става — налазваше го страх.

Страх от необяснимото. Страх от напълно неразумните действия на Курц. Страх, който произтичаше от неразбирането му какво беше намислил опонентът му и какво щеше да последва.

Престани да го мислиш за Мориарти , каза си Хансън. Той е просто един шибан бивш затворник. Вероятно дори не знае защо прави всичко това. Може би просто се забавлява, като ни накара да убием Рафърти вместо него. Утре ще ми се обади, за да си уредим нова среща за размяна на парите и снимките.

Е , продължи с размишленията капитанът, да го вземат мътните . Стига толкова игрички. Фриърс и Курц можеха да задържат снимките и да правят каквото си искат. Време беше да си плюе на петите. Да се махне от гарата, да напусне Бъфало. Трябваше да остави всичко това зад гърба си.

Майърс и Брубейкър бяха коленичили зад пейката с него.

— Време е да се махаме — прошепна им Хансън.

— Парите остават за нас, нали? — попита шепнешком Майърс и горещият му и неприятен дъх облиза лицето на капитана. — Въпреки че не беше Курц?

— Да, да. Брубейкър. На пет метра вляво от теб е стълбището, водещо до предния вход. Стълбите са широки. Само дванадесет на брой са. Вратите и прозорците долу са заковани. Разчисти стълбището, докато ние те прикриваме. Сритай дъските на вратата или на някой прозорец. Ако трябва, си проправи път със стрелба. Махаме се оттук.

Ченгето се поколеба за миг, но накрая кимна и тръгна надясно към стълбището.

Хансън и Майърс останаха зад пейката, като размахваха дулата на автоматите си, за да покрият мецанините в ротондата, а след това и вратата на срещуположното стълбище. Не забелязаха никакво движение. Никой не стреля по тях. Хансън чу Брубейкър да сритва дъските на вратата и после да се провиква, че е чисто.