Дэн Симмонс - Замръзване

Тук беше прекалено студено, за да прелитат гълъби. Марко влезе вътре и лъчите на фенерчетата им пронизаха огромната чакалня.

Ако Хансън ни е изпреварил, мъртви сме , помисли си Курц. Бяха перфектни мишени.

Обувките им хрущяха на студения каменен под. Вятърът виеше през високите и заковани прозорци. Отидоха в другия край на чакалнята, където Курц прибра пистолета си и посочи нагоре с фенерчето.

— От онзи балкон ще имаш чудесна видимост — прошепна той. — Стълбището е затворено и ще можеш да чуеш, ако някой се качва по него. Те няма да дойдат там горе, тъй като е задънена улица. Ако дойдат от посока на кулата, ще ги видя. Ако дойдат по нашия път, ще минат оттук.

Курц бръкна в левия джоб на палтото си, напипа .45-калибровия „Компакт Уитнес“, който Анджелина настоя да вземе — „На мен ми служи добре“, каза му тя, докато стояха в антрето на пентхауса — и след това намери радиостанциите. Изпробваха ги, преди да тръгнат, но искаше отново да се увери, че работят.

Марко остави стенещия мъж и настрои своята.

— Не се налага да говориш в нея — прошепна Курц. — Просто я включи и натисни бутона за предаване, ако някой мине оттук. Моята радиостанция ще изшуми. Натисни бутона веднъж, ако е сам, два пъти, ако са двама, и така нататък. Изпробвай я.

Марко натисна бутона два пъти. Курц ясно чу двете промени в статичния шум.

— Добре.

— Какво ще правим, ако никой не се появи? — попита шепнешком бодигардът. Бяха изгасили фенерчетата си, докато стояха под балкона, и Курц почти не виждаше едрия мъж, който не беше на повече от метър от него.

— Ще чакаме до един часа и после ще си вървим — отвърна също шепнешком той. Студът в чакалнята беше по-неприятен от този отвън и челото го заболя от него.

— Ако видя някого, ще те уведомя и толкова — констатира Марко. — След като минат покрай мен, ще се махна оттук. Никой не ми плаща достатъчно за тези лайна.

Курц кимна. Включи фенерчето си и се наведе, за да провери тиксото и въжетата на тежкия чувал, след което го вдигна. Марко се качи внимателно по мръсното и барикадирано стълбище, но пак беше много шумен. Курц изчака бодигардът да заеме позиция — скрит зад парапета, откъдето щеше да наблюдава — и продължи тридесетина метра по главната пътека към ротондата на кулата.

— Господи, голям студ е — прошепна Майърс.

— Млъквай — изсъска Брубейкър.

Джеймс Б. Хансън не каза нищо, но стисна ръка в юмрук и удари двамата мъже в плочките на гърдите на бронежилетките им, за да ги накара да млъкнат.

Дойдоха от юг, покрай празните сервизни сгради, ръждясалите и покрити от снега железопътни релси, брулените от вятъра перони, оградения южен портал и товарните рампи, и сега прекосяваха огромната главна чакалня. Гледката през очилата за нощно виждане беше свръхестествена — брилянтна, светла, зелено-бяла навън и по-тъмна и по-неясна тук, в дълбокия мрак. През прозорците проникваше достатъчно светлина, за да могат да виждат до тридесет метра пред тях в чакалнята. Изоставените пейки приличаха на надгробни плочи, гишетата бяха погълнати от мрака, а спрелите часовници изглеждаха като черепи на стената.

Хансън изпита странно вълнение. Каквото и да се случеше тук, след това трябваше да настъпи огромна промяна в поведението му. Смяната на самоличност и егоистичните Специални визити щяха да спрат — поне за няколко години. Ако тъпак като този бивш затворник Курц можеше да разгадае модела му на действие, то тогава вече не беше безопасно. Щеше да се наложи да приеме онази самоличност под дълбоко прикритие, която беше подготвил във Ванкувър, и да си наложи самоконтрол по отношение на момичетата. Междувременно обаче тези необичайни стечения на обстоятелствата бяха вълнуващи.

Тримата полицаи прекосиха голямото пространство като същински барети — Брубейкър и Хансън държаха оръжията си в пълна бойна готовност и завъртаха дулата им в синхрон с главите си, а Томи Майърс, чието рамо докосваше това на партньора му, вървеше назад, като постоянно местеше пистолета и очилата си за нощно виждане, за да им пази гърбовете.

Товарните платформи бяха чисти. Рампите бяха чисти. Тази чакалня и помещенията от двете ѝ страни — чисти. Това оставяше главната ротонда и кулата.

Ако Курц не беше пристигнал четири часа по-рано — Хансън щеше да се изненада, ако този човек покажеше подобна дисциплина и предвидливост — тогава планът беше тримата да заемат стрелкова позиция в някое помещение на кулата, за предпочитане на нивото на някой от мецанините около ротондата. Ако Курц дойдеше от паркинга на север или от алеята на запад, щяха да му устроят засада от предните прозорци. Ако дойдеше от изток или юг, щяха да го чуят да се качва по стълбите пред тях и тогава щеше да им се открие чудесна възможност за стрелба.