Никки Френч - В здрача на вторник

Една сестра се приближи забързано до нея и й каза:

— Той е тук.

В долния край на леглото застана мъж на средна възраст, изискан на вид, с костюм на фини райета и папийонка. Макар и леко замаяна, Фрида се подразни. Защо консултантите продължават да носят папийонки, макар да знаят, че са екстравагантна отживелица?

Той й се усмихна.

— Как е нашето медицинско чудо?

Макар и с усилие, Фрида вече можеше да говори. Произнасяше думите с дрезгав глас и на пресекулки, все едно никога преди не беше говорила.

— Не разбирам какво имате предвид.

Той седна на ръба на леглото, продължавайки да се усмихва.

— Аз съм г-н Кан 56 56 В системата на здравеопазването на Великобритания има две основни категории лекари: общопрактикуващи (т.нар. джипита), които носят пред името си титлата „д-р“, и лекари специалисти (т.нар. консултанти), които са по-висшестоящи и използват пред името си обръщението „господин“/„госпожа“/„госпожица“. Това правило невинаги се спазва. — Бел.прев. — представи се той. — Вашият хирург. Спасих живота ви. Но преди това вие сте си помогнали сама. Никога не съм виждал такова нещо. Дипломиран лекар сте, нали? — Фрида кимна. — Въпреки това направеното от вас е забележително.

— Не разбирам — учуди се Фрида. — Кое е забележително?

— Не си ли спомняте? — каза г-н Кан.

Фрида поклати глава отрицателно.

— Разбираемо е — при дадените обстоятелства. При един от ударите ножът е прерязал бедрената артерия. Осъзнали сте, че кръвта ви ще изтече за една-две минути. Преди да изгубите съзнание, сте успели сама да си сложите турникет около раната.

— Не съм правила нищо подобно — възрази Фрида.

— Били сте в състояние на хеморагичен шок — каза г-н Кан. — Бих казал, че поставянето на турникет вече не се препоръчва поради опасност от некроза на прилежащите тъкани, но не и във вашия случай. Вкарахме ви в операционната по-малко от час след инцидента. — Той посегна да потупа крака й, но се спря навреме. — Извадили сте късмет с прободните рани в гърба и в корема, ако мога така да се изразя. При никоя от тях не е засегнат орган. Но, както знаете, понякога и само един удар е достатъчен… Отначало се притеснихме за крака ви, но ще се оправи. Може да ви се наложи да отложите тренировките си по троен скок до следващите Олимпийски игри, но като се изключи това…

— Мери Ортън?

— Моля?

— Какво се случи с Мери Ортън?

Г-н Кан престана да се усмихва.

— Един ваш приятел е тук. Той ще отговори на всичките ви въпроси. Ако сте готова за това.

— Да — каза Фрида. — Готова съм. — Тя легна на възглавницата и след малко Карлсън се надвеси над нея. Фрида изпита усещането за минаващ над главата й облак или може би цепелин. Вероятно беше от болкоуспокояващите.

— Изглеждаш ужасно — каза тя.

— Можем да отложим разговора за по-нататък — предложи той. — Сестрата каза, че трябва да си почиваш.

— Не, ще говорим сега. Какво се случи с Мери Ортън?

Карлсън отвърна поглед встрани, сякаш очакваше някой друг да отговори.

— Беше обявена за мъртва от екипа, пристигнал на мястото на местопрестъплението. Мисля, че е била мъртва доста преди това.

— Не — отвърна Фрида. — Беше жива. Видях как очите й се движеха.

— Казаха, че е изгубила много кръв. Съжалявам.

Фрида усети как по лицето й се стичат горещи сълзи. Карлсън се пресегна, взе хартиена кърпичка и ги попи.

— Ние я предадохме — промълви Фрида. — Излъгахме доверието й.

— Парамедиците са имали достатъчно работа с теб. На другите две вече е било късно да се помогне.

— Другите две?

— Мери Ортън и Бет Кърси.

— Какво? — не повярва на ушите си Фрида и се опита да се надигне от възглавницата. — Не те разбирам.

— По-спокойно, не се напрягай — каза Карлсън, сякаш усмиряваше непослушно дете. — Не се притеснявай. Няма да имаш неприятности.

— За какви неприятности говориш?

— Няма място за притеснения — успокои я Карлсън. — Точно обратното. Най-вероятно ще те наградят с медал.

— Наистина не разбирам — каза Фрида. — Нищо не помня.

— Наистина ли?

Фрида поклати глава. Напрегна мисълта си. Като че ли всичко се беше случило много отдавна.

— Първо ме намушка в гърба — опита се да му разкаже тя. — Аз дори не я видях. Или поне не си спомням добре. Но знам, че започнах да губя кръв, много кръв. И когато почти бях изпаднала в безсъзнание, си спомням, че чух нещо. Това е всичко.

— В моята практика това постоянно се случва — каза Карлсън. — Вероятно никога няма да успееш да си спомниш всичко. Но за нас беше лесно да направим възстановка на случилото се, когато видяхме местопрестъплението. Исусе, навсякъде имаше кръв. Извинявай, не трябваше да чуваш това.