Дэвид Балдаччи - Предатели

Джеймисън стана от мястото си и Богарт постави до леглото стол. Ели почти се свлече на него.

Сестрата надзърна към монитора, изгледа заплашително Богарт и си тръгна. Ели се пресегна и хвана ръката на съпруга си.

Богарт отстъпи назад и Джеймисън седна на мястото си. Спогледаха се, докато слушаха тихото хлипане на жената.

— Госпожо Дабни, можем да уредим да доведат децата ви тук веднага щом пристигнат в града — предложи Богарт след минута-две.

Тя не реагира в първия момент, но после кимна.

— Вие или някой друг имате ли информация кога ще дойдат или…?

Ели Дабни вдигна глава и отвърна, без да го погледне:

— Дъщеря ми Джулс… тя… тя би трябвало да знае.

Извади телефон от джоба си, натисна няколко бутона и му го подаде. Богарт си записа номера, върна телефона на Ели и излезе от стаята.

Джеймисън постави ръка на рамото на жената и каза:

— Много съжалявам, госпожо Дабни.

— Той… той… Уолт наистина ли е наранил някого? От ФБР… те казаха…

— Да не говорим за това в момента.

Ели извърна към Джеймисън мокрото си от сълзи лице.

— Не може да го е направил. Разбирате ли, Уолт не би могъл да нарани никого. Сигурни ли сте, че някой друг не е стрелял? Т-т-той… — Гласът ѝ заглъхна и тя опря чело на страничната преграда на леглото.

Мониторът изпиука и двете вдигнаха поглед, но само след секунда той замлъкна.

— Сигурни сме, госпожо Дабни. Иска ми се да не беше така, но сме сигурни. Има достатъчно свидетели.

Ели избърса лице с носната си кърпичка и попита с по-уверен глас:

— Няма да се възстанови, нали?

— Лекарите не са оптимисти.

— Аз… аз дори не знаех, че Уолт има пистолет.

След като се взира в нея в продължение на няколко секунди, Джеймисън попита:

— Забелязахте ли някаква промяна у съпруга си напоследък?

— В какво отношение? — попита разсеяно Ели.

— Промяна в настроението? Грижи в работата? Липса на апетит? Възможно е да е започнал да пие повече от обикновено. Или да е проявявал признаци на депресия.

Ели се облегна на стола, започна да мачка несъзнателно носната кърпичка в ръката си и впери поглед в скута си.

Навън отекваха забързани стъпки, понякога запищяваше алармата на монитор, чуваха се гръмки гласове, шум от колела на колички и носилки. Наоколо се носеше характерната за всяка болница миризма на антисептици. Въздухът бе доста хладен. В интензивното винаги цареше напрежение, тъй като единствено предупредителният писък на монитора разделяше живите от мъртвите.

— Уолт не говореше за работата си. И не пиеше вкъщи, единствено на делови вечери и коктейли, където го придружавах понякога. Но пиеше само за компания, за да се запознае с разни хора, да се сближи с някого, да уреди сделка… такива неща.

— Разбирам. А да сте имали финансови проблеми?

— Не знам за подобно нещо. Но все пак той се занимаваше с това. Никога не сме оставяли неплатени сметки, ако това имате предвид.

— А промени в настроението?

Ели Дабни попи сълзите си с кърпичката и погледна съпруга си за миг, преди да извърне глава, сякаш изпитваше неудобство, че споделя подобна информация с непозната.

— Изпадаше в различни настроения. Работеше много и когато бизнесът вървеше, беше щастлив. Но кога то срещаше затруднения, Уолт изпадаше в депресия… както би направил всеки на негово място.

— И нищо извън обичайното?

Ели смачка кърпичката на още по-малка топка и я хвърли в кошчето.

С точен и решителен замах.

Обърна се към Джеймисън, която чакаше търпеливо положителен или отрицателен отговор.

— Неотдавна замина някъде.

— Къде?

— Това беше необичайното — не ми каза къде. Преди никога не го беше правил.

— Колко време отсъства? — попита Джеймисън.

— Мисля, че бяха четири дни. А може би повече. Беше отишъл в Ню Йорк и от там замина някъде. Обади ми се и каза, че изникнало нещо неочаквано и се налага да се погрижи… не беше сигурен колко време ще отсъства.

— С влак или със самолет е пътувал? В чужбина ли е бил?

— Нямам представа. Обясни ми, че било свързано с потенциален клиент. Трябвало да уреди нещо. Но по думите му съдя, че проблемът не е бил кой знае колко сериозен. Предполагам, че пътуването е било уредено от офиса му…

— Добре, а спомена ли нещо повече, когато се прибра у дома?

— Не. Предполагам, че е пътувал по работа… Но от този момент той като че ли се промени.

— Кога беше това?

— Преди около месец.

— Съпругът ви притежава фирма, която изпълнява държавни поръчки, нали?