Дэвид Балдаччи - Предатели

— Ан Мередит Бъркшър, петдесет и девет годишна, неомъжена, учителка по заместване в католическото училище в окръг Феърфакс. Живее, или по-скоро е живяла, в Рестън. Не сме открили роднини, но продължаваме да търсим.

— Какво е правила пред Хувър Билдинг?

Нямаме представа. Не знаем дори дали е идвала при нас. Днес не е имала часове в училището.

— А Уолтър Дабни?

— Шейсет и една годишен, женен, с четири големи дъщери. Преуспяващ бизнесмен, който изпълнява федерални поръчки. Работи с Бюрото и с други агенции. Преди това в продължение на десет години е бил служител на Агенцията за национална сигурност. Живее в Маклийн в голяма къща. Много е състоятелен.

— Бил е много състоятелен — поправи го Декър. — Жената и децата?

— Разговаряхме със съпругата. Изпадна в истерия. Децата са се пръснали из цялата страна. Една от дъщерите дори живее във Франция. Всичките се връщат у дома.

— Някой от тях има ли представа защо Дабни е постъпил така?

— Не сме разговаряли с дъщерите и засега не знаем нищо за мотивите му. Те вероятно са в шок.

Декър зададе следващия логичен въпрос:

— Има ли нещо, което да свързва Бъркшър и Дабни?

— Разследването е в самото си начало и все още не сме открили никаква връзка. Възможно е да е искал да убие някого, преди да се гръмне, и тя да се е оказала най-близо до него.

— Определено беше най-близо — каза Декър. — Но ако си решил да се самоубиваш, защото ще отнемаш невинен живот? Какъв е смисълът?

— Може човекът просто да е откачил. Нищо чудно, след като се поровим в миналото му, да открием причината за психическото му разстройство.

— Дабни носеше куфарче и пропуск за Хувър Билдинг. Стори ми се, че отива там. Имал ли е уговорена среща?

— Да. И това е потвърдено. Трябвало е да участва в обсъждането на проект, възложен на фирмата му от Бюрото. Съвсем рутинна среща.

— Искаш да кажеш, че е откачил, но е запазил достатъчно здрав разум, за да си облече костюма и да дойде в центъра на града за рутинна среща?

Милиган кимна.

— Виждам противоречието, но въпреки това е възможно.

— Всичко е възможно, докато не докажем противното — отвърна Декър, пристъпи към масата за аутопсии и застана до Уейнрайт.

— Оръжието на убийството беше деветмилиметрова берета. Входна рана в основата на черепа с възходяща траектория. Смъртта настъпи мигновено.

Уейнрайт приготвяше електрическия трион, с който се канеше да отвори черепа на Бъркшър.

— Определено съответства на външните наранявания.

— Ако Дабни умре, вие ли ще извършите аутопсията?

Тя кимна.

— Поемаме случая, тъй като Дабни е бил подизпълнител на ФБР и това се е случило пред самата централа. Така че, да, аз ще извърша аутопсията.

Декър се извърна и попита Милиган:

— Случаят възложен ли е вече на някой екип?

Милиган кимна.

— На кого? Познаваш ли ги?

— Много добре, защото става въпрос за нас.

Декър премигна изненадано.

— Моля?

— Случаят е възложен на екипа на Богарт, тоест на нас.

— Но ние се занимаваме само с неразкрити стари случаи.

— Точно това беше темата на днешната среща. Промяна на предназначението на екипа — от студени досиета минаваме към актуални разследвания. А след като ти дори си свидетел на престъплението, защо да не ни възложат тъкмо този случай? Звучи логично.

— Не би трябвало, щом съм свидетел на престъплението.

— Няма никакво съмнение какво се е случило, Декър. Има достатъчно други свидетели. Твоите показания не са определящи.

— Но аз дойдох тук, за да разследвам стари случаи! — възрази Декър.

— Решението не зависи от нас, а от шефовете.

— Нима могат да издърпат килима изпод краката ни? Просто така? Без да ни попитат?

Милиган понечи да се усмихне, но като видя угриженото изражение на Декър, се сдържа.

— Така действа бюрокрацията, Декър. Длъжни сме да изпълняваме заповедите. Поне аз и Рос. Вие с Джеймисън можете да си тръгнете, когато пожелаете, но моята кариера зависи от Бюрото. — Милиган помълча и добави: — Пак ще ловим престъпници. Но за по-скорошни престъпления. И ти пак ще правиш това, което умееш най-добре.

Декър кимна, макар да не изглеждаше доволен от чутото. Сведе поглед към тялото на Бъркшър и отново видя всичко в синьо. Стомахът му се сви на топка.

Уейнрайт се извърна към него и прочете името му върху служебната карта.

— Чакайте малко! Еймъс Декър! Вие ли сте онзи, който не забравя нищо?

Когато Декър не отговори, Милиган каза:

— Да, той е.