Кейт Мос - Лабиринтът

Страхът вдъхна на Шийла сили. Тя се опита да се изправи, както е вързана, но беше много изнемощяла и краката не я държаха. Стори й се, че чува смях, и пак се свлече на земята.

— Не трябваше ли да стоим при нея?

Другият се засмя.

— Какво ще направи? Ще избяга ли? Господи! Погледни я!

Шийла чу как стъпките на мъжете кънтят все по-слабо и слабо, после остана само тишина и мрак.

— Искам да знам истината — повтори Алис. — Искам да знам как са свързани лабиринтът и Граалът. Ако изобщо са свързани.

— Истината за Граала — натърти Бейар. Погледна я вторачено. — Кажете ми, madomaisèla Танър, какво знаете за Граала?

— Предполагам, обичайните неща — отговори Алис.

— Не, наистина. Любопитно ми е да разбера какво сте открили.

Алис се размърда притеснена на стола.

— Вероятно се придържам към обичайната представа, че това е бокал, съдържащ в себе си еликсир, който носи дара на вечния живот.

Тя замълча и погледна смутено Бейар.

— Дар ли? — попита той и поклати глава. — Не, не е дар. — Старецът въздъхна. — И откъде според вас идва това предание?

— Вероятно от Библията. Или може би от Свитъците от Мъртво море. Или от други раннохристиянски писания, не съм сигурна. Всъщност никога досега не съм се замисляла.

Одрик кимна.

— Това е едно твърде разпространено погрешно схващане. Всъщност първите разновидности на преданието, за което говорите, водят началото си от дванайсети век, макар да има очевидни прилики с теми в класическата и келтската литература. И особено в средновековна Франция.

Най-неочаквано в съзнанието на Алис изникна споменът за картата, която беше намерила в библиотеката в Тулуза.

— Например лабиринтът.

Той се усмихна, но не каза нищо.

— През последната четвърт на дванайсети век е живял поет на име Кретиен дьо Троа. Негова първа покровителка е била Мария, една от дъщерите на Елеонора Аквитанска, жена на графа на Шампан. След като Мария умира през 1181 година, под крилото си го взима един от братовчедите й, Филип Елзаски, граф на Фландрия. Кретиен дьо Троа е бил изключително популярен сред съвременниците си. Прочул се е с преводите на класически писания от латински и гръцки, после е насочил уменията си към написването на поредица от творби за рицари, които вие познавате като Ланселот, Парсифал и Гавейт. Тези алегорични писания са дали тласък за появата на многобройните разкази за Крал Артур и неговите рицари на Кръглата маса. — Бейар се замисли. — Разказът за Парсифал — Li contes del graal — е най-ранното повествование за Светия Граал, достигнало до нас.

— Но… — понечи да възрази Алис. — Кретиен дьо Троа със сигурност не си е съчинил историята. Тя едва ли се е появила като гръм от ясно небе.

Върху лицето на Одрик отново се появи същата загатната усмивка.

— Когато го призовават да разкрие източника си, поетът твърди, че е прочел за Граала в книга, дадена му от неговия покровител Филип. Всъщност творбата на Кретиен дьо Троа е посветена именно на него. За съжаление той загива при обсадата на Акра през 1191 година, по време на Третия кръстоносен поход. Така поемата си остава незавършена.

— А какво е станало с Кретиен?

— След смъртта на Филип за него не се знае нищо. Просто е изчезнал.

— Странно, нали е бил много известен?

— Не е изключено смъртта му да не е била вписана в регистрите — отвърна бавно Бейар.

Алис го погледна изпитателно.

— Защо мислите така?

Старецът не отговори.

— Въпреки решението на Кретиен дьо Троа да не довършва повествованието за Светия Граал, то придобива свой живот. В среднохоландския и староуелския има явни адаптации на писанието на старофренски. Няколко години по-късно, в началото на тринайсети век, друг поет, Волфрам фон Ешенбах, пише доста бурлесков вариант — „Парцивал“. Той твърди, че се е осланял на повествованието не на Кретиен дьо Троа, а на неизвестен писател.

— Как Кретиен дьо Троа описва всъщност Граала? — попита Алис.

— Мъгляво. Представя го не като бокал, или чаша, а като чиния, като съд, какъвто през средновековието са наричали на латински gradalis, откъдето идва старофренското gradal, или graal. Ешенбах е по-недвусмислен. Неговият Граал, или gral, е камък.

— Откъде тогава води началото си представата, че Светият Граал е чашата, от която Христос е пил на Тайната вечеря?

Одрик поясни:

— От друг писател — Робер дьо Борон. Някъде между „Парсифал“ на Кретиен дьо Троа и 1199 година той пише поемата „Йосиф Ариматейски“. Описва Граала не само като съсъд, като чашата от Тайната вечеря, която нарича san gréai, но и я напълва с кръвта, взета от Кръста. На съвременен френски sang real, или „истинска“, „кралска“ кръв. — Той замълча и погледна Алис. — За пазителите на Трикнижието за лабиринта това езиково объркване: san gréai и sang real, е било твърде удобно като прикритие.