Лейф Першон - Истинската история за носа на Пинокио

— Ами описание? Можа ли да даде някакво описание? — „И да отказват да кажат как се казват и къде живеят, ние пак трябва да им осигурим скапаната защита. Лесбийки“, помисли си той.

— Да, дори много добро. За жалост, съвпада с това на мнозина от бранша. Извършителят е носел тъмни панталони и синя канадка с качулка от найлоноподобен материал. Без стикери или надписи по канадката, за това е напълно сигурна. Черни ръкавици, но с какво е бил обут, не може да каже точно. Доколкото си спомня, обикновени спортни обувки, маратонки. Бели маратонки, казва. Той бил приблизително метър и деветдесет висок. Здраво телосложение, трениран, изглеждал силен. Слабо, тясно лице, изразителни черти, късо подстригана черна коса, тъмни, дълбоки очи, изразителен, леко извит нос, подчертана брадичка, тридневна брада, говорел идеално шведски без акцент, не миришел нито на тютюн, нито на пот или одеколон за след бръснене. Някъде между тридесет и четиридесетгодишен.

Аника Карлсон подчертаваше с химикалка бележките си, докато говореше.

— Ами това е всичко. Мисля да избера някои снимки, които да погледне. Ако се съгласи да я разпитаме отново. Веднага щом приключим със срещата, ще получите сигнала и разпита с нея в електронната си поща.

— Отлично — каза Бекстрьом и вдигна за всеки случай ръка, за да предотврати въпроси и други подобни брътвежи. — Ако се заемете с нея, аз ще погледна какво са ни пробутали колегите от центъра. Остава онова там, второто. Казахте, че имате два случая. За какво се отнася вторият? — „По-добре да приключим и с него“, помисли си той.

— Разбира се — каза Аника Карлсон и по някаква причина присви устни. — Само че мисля, че е по-добре Йени да ни го представи. Именно тя се занимаваше с него.

„Йени“, рече си Бекстрьом. Йени Рогерсон, последната и най-младата му сътрудничка, която той лично беше наел. Йени с дългата руса коса, ослепителната си усмивка и пищното дълбоко деколте. Йени, която за момента бе единственият изход от лудницата, където той бе принуден да прекарва дните си. Йени, която беше наслада за очите му, балсам за душата му, което даваше крила на въображението му и му даряваше възможността да избяга в друг, по-добър свят, дори в един понеделник като този.

— Благодаря, Аника — каза Йени Рогерсон и се наведе над купчината с листове, която лежеше на масата пред нея.

— Слушам — каза Бекстрьом кратко. „Аз съм този, който дава думата тук“, помисли си той.

— Благодаря, шефе — каза Рогерсон.

— Ами да започна със сигнала, той пристигна в понеделник, 20 май следобед — продължи Йени. — Подаден е на рецепцията, тук в сградата, но кой го е подал, не е много ясно, понеже било малко претъпкано с хора, които чакали за паспорти и куп други неща. Сигналът е анонимен. Под формата на писмо е, което е оставено в полицията тук в Сулна, а текстът най-горе на писмото гласи, цитирам: До Криминалния отдел на полицейския участък в Сулна. Под него, като подзаглавие, цитирам отново: Сигнал за посегателство на паркинга пред двореца „Дротнингхолм“, неделя, 19 май, непосредствено след единайсет часа вечерта. Край на цитата. Въпросното събитие трябва да е станало вечерта, преди да получим сигнала. Ами това е, което може да се каже по въпроса.

Изпълняващата длъжността криминален инспектор Йени Рогерсон кимна, за да потвърди току-що казаното.

— Какво пише в сигнала? — попита Бекстрьом.

— Дълъг разказ, близо две страници, на които подателят описва случилото се. Разпечатано е на компютъра, прегледна разпечатка, добри формулировки, няма правописни грешки, макар и малко неструктурирано може би, и текстът завършва с думите на подателя, където тя казва, че иска да остане анонимна, но по чест и съвест заявява, че разказаното е истина.

— Тя? Откъде знаете? Че е жена, имам предвид? — попита Бекстрьом. „Мили боже, какви къдрици има“, помисли си той и за по-сигурно качи левия си крак върху десния, в случай че големият салам се раздвижи. А и това черно горно боди, което плътно пристягаше всичко.

— Така го схващам. Мисля, че това доста ясно се чете между редовете, така да се каже. Между другото, споменава случайно и починалия си съпруг. Възрастна, образована жена, вдовица, впрочем живее съвсем близо до двореца. Съвсем сигурна съм в това и ако вие искате, мога да дам още примери — каза Йени Рогерсон и се усмихна на Бекстрьом с всичките си бели зъби.

— Разкажете ни какво се е случило — каза Бекстрьом. „Боже мой“, стресна се той, тъй като големият салам определено бе усетил какво се задава и очевидно се опитваше да превърне старателно изгладените му панталони в цирково шапито.