Лейф Першон - Истинската история за носа на Пинокио

— Слушам — отвърна Бекстрьом и кимна окуражително, макар да беше в пълно неведение за темата.

— Добре — продължи Аника Карлсон и по някаква причина сви широките си рамене. — Първият случай е за един заек. Или поне като за начало, така да се каже.

— Заек — възкликна Бекстрьом. „За какво, по дяволите, говори тази“, зачуди се той.

— Заек, за когото са се погрижили от областната управа, понеже собственикът му го малтретирал — поясни тя.

— Как, по дяволите, се малтретира заек? — запита Бекстрьом. — Да не би извършителят да го е напъхал в микровълновата фурна?

„Не започват ли така кариерата си всички бъдещи серийни убийци, като пекат зайци в микровълновата и въртят котки в сушилнята? Става все по-весело и по-весело“, помисли си той и май не беше единственият на подобно мнение, ако се съдеше по лицата на останалите присъстващи. Изведнъж те видимо се оживиха и заинтригуваха, за разлика от преди, когато обсъждаха човешките жертви на престъпления и различните им страдания.

— Не — каза Аника Карлсон и поклати глава. — Страхувам се, че историята е доста по-тъжна, отколкото изглежда.

— Нашият извършител е жена на седемдесет и три. Госпожа Астрид Елисабет Линдерот, родена през 1940 г., обръщение Елисабет — започна Аника Карлсон. — Сама е, няма деца, вдовица от пет години, живее в кооперации под наем във Филмовия град в Сулна. От чисто любопитство я пуснах в компютъра. Финансово обезпечена, между другото, изглежда е наследила солидна пенсия от мъжа си, неосъждана до момента. Нито една черна точица при нас. Сега я докладват за тормоз на животни, плюс още цял куп неща, които изскочиха през изтеклата седмица. Ако питате мен, тъкмо по тази причина тя се е озовала тук при нас, тежките престъпления.

— И какви са тези неща? — запита Бекстрьом.

— Яростна съпротива, посегателство срещу служител, опит за насилие, два случая на неправомерна заплаха.

— Чакайте малко — възрази Бекстрьом. — Струва ми се, казахте, че жената е на седемдесет и три.

— Точно така — потвърди Аника Карлсон. — Тя е просто една възрастна дама, много тъжна история. Само малко търпение, за да я изложа в сбита форма.

— Целият съм в слух — каза Бекстрьом и се намести удобно на стола си.

— Почти месец по-рано областната управа в Стокхолм решила да вземе под грижите си заек, който бил собственост на заподозрения извършител. В основата бил сигнал до полицията, изпратен от съседка по отношение на нея, само четиринайсет дни преди областната управа да вземе решението си. За някаква по-изявена форма на тормоз на животни изглежда не може да се говори. По-скоро за немарливост и недостатъчни грижи. Като например собственичката на заека да отиде на почивка за няколко дни и да забрави да му остави храна, преди да замине. На няколко пъти също така заекът е бил намиран на стълбището, понеже собственичката забравила да затвори вратата на апартамента си и той използвал възможността да се измъкне. В един от тези случаи е бил ухапан от дакел, собственост на друг съсед в сградата.

— По мое мнение стопанката на заека е значително постара, отколкото показват данните в националния регистър — каза Аника Карлсон и по някаква причина направи кръгово движение с десния си показалец нагоре към дясното си слепоочие. — Сигналът е бил изпратен до колегите ни в центъра, до новата група за защита на животните. Изглежда са действали с необичайна бързина, една от причините за което може да е, разбира се, че госпожа Линдерот още през януари тази година е била обект на подобни инициативи. Същият подател на сигнала, същото решение от областната управа, само че тогава е ставало въпрос за златист хамстер.

— Старата дама явно се развива — засмя се Бекстрьом. Облегна се удобно, а настроението му изведнъж се подобри.

— Развива се? Какво имате предвид?

— Ами един заек трябва да е поне двойно по-голям от един златист хамстер — поясни Бекстрьом. — Следващия път може да довлече слон у дома си. Знам ли? Това обаче, което все още не разбирам, е защо се е озовала при нас?

— Тогава да обясня — продължи Аника Карлеон. — Миналия вторник, на 21 май значи, когато двама наши колеги от групата за защита на животните в центъра заедно с двама служители от областната управа е трябвало да изпълнят решението за отнемане на заека от апартамента на госпожа Линдерот, отначало тя е отказала да отвори. След известно убеждаване най-накрая открехнала вратата, макар веригата да е била сложена, едновременно с което пъхнала пистолет през процепа и им казала да се омитат незабавно. Колегите се оттеглили и поискали подкрепление.