Лейф Першон - Истинската история за носа на Пинокио

В отдела за тежки престъпления на Бекстрьом винаги започваха седмицата със сутрешна среща, на която се правеше обобщение на човешкото нещастие, случило се през предходната седмица, подготвяха се за това, което предстоеше през новата, и обсъждаха по някой и друг стар проблем, който беше толкова наболял, че не можеше просто да се затрупа в архивите и да се остави без внимание.

На свое разположение той имаше двайсетина помощници, един от които беше необщителен, но функционираше на пълни обороти, и половин дузина, които поне вършеха, каквото им кажеше. С останалите беше както обикновено и ако не беше твърдата ръка на Бекстрьом и строгият му стил на управление, а не на последно място и способността му да прави разлика между важното и маловажното, суматохата щеше със сигурност да се възцари още от първия ден.

Нова седмица, сутрешна среща, крайно време беше комисар Еверт Бекстрьом да вдигне отново меча на правосъдието, а прецизирането на везните на Темида той на драго сърце делегира на разните там естети и разносвачи на папки в управлението на полицията.

— Заповядайте, седнете — каза Бекстрьом, докато се наместваше на обичайното си място откъм тясната страна на дългата конферентна маса. „Мързеливи негодници такива“, отсече наум той, като плъзна очи по своите сътрудници. В понеделник сутрин с празен поглед зад натежали клепачи и значително повече чаши кафе от бележници и химикалки в ръцете. „Какво се е случило с отбора“ — питаше се криминалният комисар Еверт Бекстрьом. — „Къде се дянаха истинските полицаи като мен?“ После даде думата на най-приближения си човек, който, разбира се, беше жена, криминалният инспектор Аника Карлсон, на трийсет и шест. Внушаваща страх фигура, която изглеждаше така, сякаш прекарваше основната част от времето си в тренировъчния салон в сутерена на полицията в Сулна. Разбира се, и в други, по-задушевни подземия, като стана дума за това, но за тези подробности той предпочиташе да не мисли.

Все пак тя имаше едно предимство. Точно на нея никой от останалите не смееше да възразява и затова бързо ги отмяташе по списъка с нещата, случили се през предходната седмица и почивните дни. Изяснени и нет изяснени неща, успехи и пропуски, нови наставления и съвети, задачи и нареждания, чакащи в едва започналата седмица. Също така, разбира се, всичко останало от практически и административен характер, което всеки в отдела се очакваше да вземе присърце.

Всичко мина като танц. Бяха готови за по-малко от час и инспектор Карлсон дори успя да увенчае отчета със съобщението, че убийството отпреди три денонощия е разкрито, признато и предадено на прокуратурата.

Извършителят се оказал необичайно сговорчиво пиянде. В петък вечерта той и съпругата му подхванали кавга коя телевизионна програма да гледат. Тогава той отишъл до кухнята, взел обикновен касапски нож и турил край на спора. След това позвънил на съседа и поискал телефона му, за да извика линейка.

Съседът не бил толкова отзивчив. Извлякъл поука от предишен опит, той отказал да отвори и вместо това набрал номера на полицията. Първият патрул бил на мястото само след десет минути, но когато колегите от управлението влезли в апартамента, лекарската намеса вече не била актуална. Вместо това сложили белезниците на новоизлюпения вдовец и повикали технически екип и следователи, за да се заемат с по-практическата част на полицейската задача.

Още на първия разпит на следната сутрин този, почти съжаляващият признал. Наистина не бил наясно с всички подробности, много неща се били случили вечерта, но той все пак искал да им обясни, че съпругата му вече му липсвала. Тя била определено своенравна, злопаметна и като цяло било невъзможно да се живее с нея — най-вече защото пиела ужасно много — но независимо от всички тези недостатъци той все пак държал да изтъкне, че тя действително му липсвала.

— Благодарим — каза Бекстрьом доволно и най-вероятно точно тогава, в миг на приповдигнато настроение, направи погрешна стъпка. Вместо просто да закрие срещата, да се оттегли в тихия си кабинет и да има достатъчно време да се приготви за обяда, който го очакваше, той кимна любезно на приближената си сътрудничка и зададе напълно погрешния въпрос.

— Е — рече Бекстрьом. — Може да се каже, че сме готови, нали? Имате ли да добавите нещо, преди да се захванем с обичайните достолепни полицейски задължения?

— Имам две неща — каза Аника Карлсон. — Меко казано, странни.