Лейф Першон - Истинската история за носа на Пинокио

Накрая грижливо нанесе одеколон за след бръснене, дезодорант и подобни на тях аромати по всички стратегически места на тялото си, неговият храм, след което, също толкова грижливо, се облече. Жълт ленен костюм, синя ленена риза, черни, ръчно изработени италиански обувки и пъстра копринена носна кърпичка, затъкната в джобчето до ревера като последен поздрав към скъпата му жертва на убийство. В ден като този не биваше да бъде небрежен към подробностите и затова, в чест на деня, смени обичайния си „Ролекс“ металик с другия, от бяло злато, подарен му за Коледа от благодарен познат, когото бе имал случай да измъкне от дребна неприятност.

Пред огледалото в антрето направи последна проверка: златната щипка с подобаващо количество банкноти, малката чантичка от крокодилска кожа с всичките му карти, и двете в левия джоб на панталона му, ключодържателят и мобилният телефон в десния, черният бележник с химикалката, втъкната в бележника, в левия вътрешен джоб и най-добрият му приятел, малкият Сиге, който си лежеше на сигурно място в кобура на глезена, от вътрешната страна на левия му крак.

Бекстрьом кимна одобрително на това, което видя. Оставаше най-важното. Порядъчна доза малцово уиски от кристалната гарафа, поставена на масата в антрето. Две таблетки за гърло в устата веднага щом приятният вкус попремина, плюс още шепа в страничния джоб на сакото, за всеки случай.

Когато излезе на улицата, слънцето грееше от безоблачното небе и макар да беше едва началото на юни, беше двайсет градуса. Първият истински летен ден, точно такъв, какъвто трябваше да бъде ден като този.

Дежурният в Сулна бе изпратил полицейска кола от управлението с двама млади таланти, две мършави пъпчиви фигури, но този, който шофираше, поне в основни линии беше наясно с общоприетия етикет на службата. Той не само задържа вратата, но и дръпна напред седалката си, за да може Бекстрьом да седне отзад, без да се чувства като в автобус и да измачка старателно изгладените си панталони.

— Добро утро, началник — поздрави шофьорът и кимна учтиво. — Денят май никак не е лош.

— Изглежда направо страхотен — констатира колегата му. Впрочем той се радваше да види и господин комисаря.

— Улица „Олстенсгатан“ 127 — каза Бекстрьом и кимна сдържано. След това, с цел да предотврати по-нататъшни коментари, той демонстративно извади черния си тефтер и записа първата си служебна бележка. „Криминален комисар Еверт Бекстрьом напуска жилището си на «Кунгсхолмен» в 7,00 часа и потегля към местопрестъплението“, отбеляза Бекстрьом. Намекът обаче явно не беше достатъчно ясен, понеже още щом свиха по улица „Фридхемсгатан“, се започна отново.

— Забележителна история! Дежурният каза, че несъмнено е онзи адвокат, онзи там Тумас Ериксон, нашата жертва на убийство де.

Шофьорът му кимна, преди той да подхване ново изречение.

— В смисъл, изглежда много необичайно някой да убива адвокат.

— Да, почти не се случва — съгласи се колегата му.

— Не, за жалост — отвърна Бекстрьом. — Жалко, че се случва твърде рядко.

„Още двама кръгли идиоти — помисли си той. — Откъде се вземат? Нямат ли край? И защо всички трябва да стават полицаи?“

— Според вас, началник, дали се е набъркал в някаква помия? Той беше адвокат, така че професията му може да е допринесла за проблема, ако може така да се каже.

Досадникът вече се беше извърнал и говореше направо на Бекстрьом.

— Точно над това възнамерявах да помисля — отвърна Бекстрьом сухо, — докато господата ме возят към местопрестъплението на улица „Олстенсгатан“. При пълна тишина.

„Най-после“, рече си той. Десет минути по-късно те спряха пред голяма, ослепително бяла каменна къща в стила на петдесетте, с двор до морето, навес за прибиране на лодки и кей, построен направо в Меларен 1 1 Езерото, на което е разположен Стокхолм. — Б.пр. , която определено е струвала на собственика си повече от заплатата за цял живот на редови полицай преди облагането ѝ с данък.

„Не е зле за местопрестъпление. И за какво му е на копелето тази барака сега?“

В общи линии изглеждаше като обикновено. Ограничителната синьо-бяла лента ограждаше както дворното място, така и значителна част от улицата от двете страни на къщата. Две радиоколи и автомобилът с дежурната оперативна група от управлението, и за всеки случай три коли от криминалния отдел, твърде много колеги без работа — просто стояха и се присламчваха към останалите, които вече се бяха събрали. Няколко журналисти, придружени от фотографи, и най-малко един оператор от някой телевизионен канал, дузина местни любопитковци, много по-добре облечени от обикновено, като учудващо много от тях водеха едно или няколко кучета, най-различни по големина.