Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

— По думите му, да. Ако намерим кой е бил на компютъра, ще открием и отговора на загадката — заяви Алм.

— Ще направя сериозен опит — отвърна Надя Хьогберг и вдиша дълбоко, за да събере сила.

— Слушам — обади се Бекстрьом.

Сега цялата шибана хранилка за птици ще се срине, помисли си.

— Единственият, който може да е бил на Сеповия компютър, е той самият. Напълно изключено е там да е бил някой друг.

— Защо мислиш така, Надя? — попита Бекстрьом.

— Понеже Сепо е уникален — обясни тя. — Навярно не съществува друг като него.

Какви ги говори, по дяволите, замиеш се Бекстрьом. Момчето е с умствена изостаналост, спор няма.

— През въпросната нощ е решавал судоку, наш ги знаете японските цифрови главоблъсканици, с каквито са пълни всички вестници. Разликата е, че онези, които е решавал на компютъра, са триизмерни, нещо като кубчето на Рубик. От лога знам какво е правил и как го е направил. Решава ги по такъв начин и с такава скорост, че според мен е уникално интелигентен. Няма втори такъв Сепо на този свят.

— Ама клетото момче е идиот, нали? — обади се Алм.

— Не — възрази Надя. — Не съм лекар, но предполагам, че има някакъв особен вид аутизъм, който изглежда като говорно изоставане. Ние си мислим, че говори като дете. Всъщност обаче той не казва нищо повече от онова, което се изисква за предаване на самия смисъл. Приблизително както говорят малките деца, преди да прихванат от родителите си маса излишни думи, иронии, сарказми и лъжи.

— Значи малкият е гений? — какви ги плещи, по дяволите, помисли си Бекстрьом.

— Категорично математически гений. Социално непълноценен? Определено, понеже го мерим с нашия аршин. Първия път, когато е цапардосал Даниелсон по мутрата, се е ядосал задето онзи е блъснал майка му, така твърди. Следващия път причината е, че се е ядосал отново, защото майка му отказва да говори с него. Едва ли може да бъде изречено по-добре. Когато помага на Даниелсон да се качи в асансьора след първия път, той казва, че Даниелсон е взел асансьора и си е отишъл у дома. Не че Даниелсон е натиснал бутона и се е спуснал към първия етаж, където живее. После се е прибрал в апартамента и е затворил вратата. Всякакви такива неща, които нормалният възрастен би казал, без всъщност да има представа кое как е станало. Прочети разпита си, Ларш — призова Надя.

— Напълно сигурна ли си, Надя? В това, което твърдиш? — обади се Аника Карлсон.

— Абсолютно. Сутринта му пратих по мейла триизмерно судоку, с което аз самата си блъскам главата от три седмици, ако нямам нищо важно за вършене. Веднага го реши и ми отговори. Обясни ми как става. На обичайния си детински език.

— Окей — намеси се Бекстрьом. — Не мисля, че напредваме особено. При това сме заринати с работа.

— Слушам — отвърна Аника Карлсон и се наведе над тефтера си.

— Налага се да направим трета обиколка по етажите на Хаселстиген 1. Ще вземем качествени снимки на братята Ибрахим и Хасан Талиб, за да видим дали някой не ги е мяркал там. Особено интересно би било, ако някой ги е забелязал да общуват с Карл Даниелсон.

— Мислиш, че може да има връзка между нашите две убийства и разследването на Тойвонен? — попита Аника Карлсон.

— Не знам — отвърна Бекстрьом. — Явно Тойвонен така мисли. Тъй като винаги съм бил отзивчив колега, смятам да проуча случая.

— Така да бъде — заяви Аника Карлсон и се изправи рязко.

— И смятам да му помогна — обади се Бекстрьом, който от няколко часа носеше смъртоносно оръжие на левия си глезен и копнееше за джунглата извън стените на полицейското управление.

— Може ли да седна? — попита Надя на влизане в кабинета му само две минути след съвещанието.

— Разбира се, Надя — отвърна Бекстрьом с най-дружелюбната си усмивка. — За теб вратата ми винаги е отворена, така да знаеш. — Абе какво ли става с онази водка, дето обеща да я набави, помисли си той. — С какво мога да ти бъда полезен? — продължи.

— С това тук — отвърна Надя и му показа черното тефтерче на Карл Даниелсон.

— Мислех си, че отдавна сме приключили с тази част.

— Вече не съм толкова убедена.

— Разказвай — подкани я Бекстрьом, заемайки любимата си поза, която дори допълни, като качи крака на бюрото, та посетителката му да зърне поне нослето на малкото сиге.

— Нещо не пасва — започна Надя.

— Изчисленията ти колко пари им е дал? — попита Бекстрьом.

— Не. В тях едва ли има някаква особена грешка, ако предположенията ми са верни, и съм напълно убедена, че се касае за пари.